1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
С., 23.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 52/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. А. от САК, срещу определение № 3 041 от 08.11.2010 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч .гр. д. № 1 640/2010 г. Със същото се отхвърля жалбата на дружеството против разпореждане от 19.03.2010 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 3 360/2010 г., с което е оставено без уважение подаденото заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място] и С. С. Щ. от [населено място], за парично вземане по запис на заповед в размер на 9 077,11 евро.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение от 01.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по т. д. № 520/2009 г., определение № 792/01.11.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 681/2010 г. и определение № 462/29.07.2009 г. на ВКС, І ТО по ч. т. д. № 307/2009 г.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 19.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3 360/2010 г. Пловдивски районен съд е оставил без уважение заявлението на [фирма] [населено място] (жалбоподател в настоящото производство) за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място] и С. С. Щ. от [населено място] за парично вземане по запис на заповед в размер на 9 077,11 евро. Видно от представения по делото запис на заповед, издаден на 18.08.2008 г., същият е платим на предявяване. Съдът е приел е, че менителничният ефект не е надлежно предявен, респ. не е настъпил падежа на задължението, поради което не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК – документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Разпореждането е обжалвано от заявителя пред ОС [населено място], който с определение № 3 041/08.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1 640/2010 г. (предмет на настоящото производство) е отхвърлил като неоснователна частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, който е от значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивният съд и по който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК е свързан с: „изискуемостта на ценната книга, обусловена от предявяването й, за падежа на вземането, когато със записа на заповедта е уговорен падеж за предявяване на плащането по чл. 486, ал. 1, т. 1 ГПК”.
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 203/14.02.2011 г. по ч. т. д. № 1 049/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, определение № 813/30.11.2009 г. по ч .т. д. № 868/2009 г. на ВКС, определение № 776/05.11.2010 г. по ч. т. д. № 733/2010 г. на ВКС и др., която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане, за да направи вземането изискуемо. При непредставени от заявителя доказателства да е предявил записа на заповед за плащане на издателя, вземането по него не е станало изискуемо. Като е проверил дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и е направил извод, че след като падежът е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и ефектът не е предявен, вземането не е изискуемо и документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, Пловдивски окръжен съд е постановил обжалваното определение в съответствие с практиката на ВКС.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са неотносими към настоящия случай, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3 041 от 08.11.2010 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч .гр. д. № 1 640/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: