5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 05.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1013 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], Полша, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. С. С. срещу решение № 5664 от 01.08.2012г. по гр. дело № 14802/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.07.2011г. по гр. дело № 62564/2010г. на Софийски районен съд, II ГГО, 72 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], Република Полша, [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 53 ВКМПС във връзка с чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата общо в размер на 21 811,20 евро, представляваща сборът от уговорената продажна цена на сключени на 11.02.2009г. договори за търговска продажба, обективирани във фактури, подробно описани в исковата молба с вх. № 83443/24.11.2010г. при СГС, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 24.11.2010г. до окончателното й заплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: относно задължението на съда служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право. Позовава се на противоречие с решение № 927/07.01.2010г. по гр. дело № 2163/2008г. на ВКС, III г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че по делото не е установено страните да са обвързани от договори за търговска продажба на цена и с предмет, описани в процесните фактури и известия за доставяне, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на решението на Софийски районен съд и е изложил и собствени мотиви. Правното основание на предявените искове е определено от двете съдебни инстанции по чл. 53 от В. конвенция за международна продажба на стоки във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Решаващият съдебен състав е установил, че между страните не е постигнато съгласие относно цената на стоките като съществен елемент от съдържанието на договора за търговска продажба. Изложил е съображения, че когато се установява съдържанието на договор за търговска продажба въз основа на заявката, е необходимо посочване на цената като елемент от същественото съдържание на договора, което не е направено. Не са ангажирани и доказателства, че цената е определена по каталози на ищеца.
Въззивната инстанция е приела, че подписването на фактурите за получател е от значение не като реквизит на фактурата, а за факта на предаване на стоката, поради което е ирелевантно възражението дали в случая е приложим българският или полският закон при издаването им. Когато фактурите не са подписани за получател от ответника и ищецът не е доказал, че ответникът ги е осчетоводил, те не могат да му бъдат противопоставени.
По отношение на известията за доставка е прието, че след като същите носят подпис без означение на лицата, които са ги подписали, не може да се установи кои са тези лица и дали са служители на ответника, поради което разпоредбата на чл. 30, ал. 2, изр. 2 ТЗ не намира приложение. Поради това, че по делото не е доказано ответникът да е узнал за тези действия преди предявяване на исковата молба и с отговора на исковата молба ответникът своевременно се е противопоставил на извършените действия, презумпцията на чл. 301 ТЗ е неприложима.
Изводът, че подписаната и подпечатана от получателя [фирма] товарителница [рег.номер на МПС] /ОВ4314ЕА не доказва наличието на облигационна връзка между страните, е аргемунтиран с обстоятелството, че от товарителницата не се установява вида на доставените стоки, нито в нея е посочена тяхната цена.
Поради липсата на договорни отношения между страните въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 53 от В. конвенция във връзка с чл. 327 ТЗ са неоснователни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото. По отношение на него обаче не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е постоянна съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да установи съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към установената фактическа обстановка чужди правни норми. В изпълнение на задължението си съдебният състав може да използва различни начини – да използва способите, предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, да изиска становища на експертизи или специализирани институти, чрез ползване на различни правноинформационни системи, включително и чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните и други подходящи начини. В конкретния случай въззивният съд, след като е установил фактическата обстановка, е приел, че приложимото материално право е чл. 53 от В. конвенция за международна продажба на стоки във връзка с чл. 327 ТЗ. Разпоредбата на чл. 53 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, съгласно която купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията, намира приложение при договорите за международна продажба на стоки между съконтрагенти, попадащи в обхвата на чл. 1 от конвенцията. Разпоредбата на чл. 327 ТЗ урежда задължението за плащане на цената на стоката при търговска продажба. И в двата случая е необходимо между страните да е сключен договор за продажба на стоки, който е неформален. Когато страните по договора за международна продажба на стоки имат места на дейност в различни държави, когато те са договарящи държави по конвенцията, какъвто е настоящият случай, договорът за международна продажба попада в приложното поле на Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки /т. нар. Виенска конвенция за международна продажба на стоки/. Като е приел, че ищецът не е доказал, че между страните са възникнали твърдените правоотношения по договори за продажба на стоки, поради което е направил извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 53 от В. конвенция във връзка с чл. 327 ТЗ, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика по релевантния правен въпрос.
Позоваването на противоречие с решение № 927/07.01.2010г. по гр. дело № 2163/2008г. на ВКС, III г. о. е неоснователно. Посоченото решение не попада в категорията на актовете, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не разглежда идентичен спор и в настоящия случай решаващият съдебен състав е установил приложимото материално право – Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, т. нар. Виенска конвенция за международна продажба на стоки.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2012г. по гр. дело № 14802/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.