1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 12.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 706 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Технически университет – В. чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Р. срещу решение № 589/06.12.2010г. по в. т. дело № 1167/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение от 07.06.2010г. по гр. дело № 5963/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Технически университет В. срещу [фирма], [населено място] за разликата над присъдените от въззивния съд 9 346,34 лв. до предявения размер 15 513,70 лв.
По делото е постъпила насрещна касационна жалба от ответника [фирма], [населено място] срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 07.06.2010г. по гр. дело № 5963/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав, ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Технически университет В. сумата 9 346,34 лв., представляваща незаплатено задължение по чл. 4 от договор за спогодба, сключен между страните на 23.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 681,68 лв. – разноски за двете съдебни производство.
Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВС, ВКС и на съдилищата: 1/ въпросът за декларативния и конститутивен ефект на спогодбата по чл. 365, ал. 1 ЗЗД е решен в противоречие с решение № 70/19.12.1995г. по н. д. № 751/1995г., ВС, ІІ н. о., решение № 311/29.04.2004г. по гр. д. № 567/2003г. на ВКС, ІІ г. о.; 2/ въпросът за обвързващата сила на споразумение № 2/2008г., с което е изменена определената цена за ползване на наетия имот за процесния период е решен в противоречие с ППВС № 3/29.03.1973г. по гр. д. № 2/1973г., решение № 267/21.12.2000г. по гр. д. 1349/1999г. на ВКС, V г. о., решение № 578/13.11.2008г. по т. д. № 338/2008г. на ВКС, І т. о. и решение № 137/25.06.2010г. по т. д. № 888/2009г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Т. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от ищеца основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната част поради това, че липсва обоснованост на изложението и посочените въпроси не са от значение за изхода на спора между страните, а приложената съдебна практика е неотносима към казуса.
Касаторът – ответник [фирма], [населено място] прави оплакване за недопустимост на решението в обжалваната от него част, тъй като съдебният състав се е произнесъл по непредявен иск. Релевира доводи евентуално за неправилност на въззивния съдебен акт в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в представено изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Въпросът за редовността на исковата молба и необходимостта от отстраняване на пороците – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/ Може ли съдът да квалифицира иска по чл. 365 ЗЗД при твърдение от ищеца, че търсените суми произтичат от валиден договор за наем – чл. 280, ал. 1, т. 2; 3/ Дължи ли съдът произнасяне защо не приема наведеното твърдение, респективно направеното възражение за нищожност на споразумение № 2/23.12.2008г., като противоречащо на императивните норми на чл. 26 ЗЗД и тези по ЗДС и ППЗДС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 4/ следва ли съдът да определи правната квалификация на иска, тълкувайки волята на ищеца, може ли правната квалификация на иска да се определи при постановяване на решението или следва да се направи в доклада по делото – чл. 280, ал. 1, 2 ГПК; 5/ нарушава ли се правото на защита на страните, когато първоинстанционният съд е определил една правна квалификация на иска, а въззивният съд е направил друга правна квалификация едва със съдебното решение – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 6/ при констатирани от въззивния съд пороци на исковата молба, следва ли да остави без движение исковата молба или следва да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 7/ приложими ли са разпоредбите на чл. 365 ЗЗД при наличието на специални разпоредби за отдаването и сключването на договор за наем на имот – частна държавна собственост по реда на ЗДС и ППЗДС и може ли с такъв договор да се уговаря наемна цена и срока на действие на вече прекратен договор за наем – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 8/ следва ли съдът да се съобрази със специалните разпоредби на ЗДС и ППЗДС по отношение на формата на договора за наем или такъв договор може да се сключи и под формата на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД – чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът Технически университет – В. оспорва насрещната касационна жалба и поддържа становище, че въззивното решение е съобразено със съдебната практика. Релевира доводи за правилност на обжалвания съдебен акт в осъдителната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Насрещната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законовия едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с договор за наем от 09.02.2005г. ищецът Технически университет – В. е отдал под наем на ответника [фирма] с предишно наименование [фирма] покрита складова площ – хале с площ 300 кв. м., находящо се на територията на ТУ В., срещу месечна наемна цена в размер 750 лв. за срок от 1 година /от 01.03.2005г. до 01.03.2006г./. Имотът е предоставен за стопанисване и управление на ищеца по реда на чл. 16, ал. 2 ЗДС. За сключения договор е проведена тръжна процедура, открита със заповед № 539/16.11.2004г. на Ректора на ТУ В., в резултат на която ответникът е класиран на второ място и съгласно заповед № 11/12.01.2005г. на Ректора на ТУ В. с него е сключен договора за наем. Поради това е направен извод, че договорът от 09.02.2005г., сключен по реда на чл. 16, ал. 2 ЗДС във връзка с чл. 16 ППЗДС при смесен фактически състав, е породил валидна облигационна връзка между страните.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че с допълнително споразумение от 30.12.2005г. срокът на договора между страните е продължен за още една година – до 31.12.2006г. въз основа на § 63 ЗИЗЗДС /ДВ, бр. 32/12.04.2005г./ и че липсва подписан от страните анекс за продължаване срока на договора след 31.12.2006г. Направил е извод, че за процесния период 01.08.2008г. – 01.03.2009г., независимо, че ответникът е продължил да ползва имота, между страните не е имало валидно наемно правоотношение, тъй като разпоредбата на чл. 24 ЗДС препраща към ЗЗД досежно предсрочното прекратяване на срочните договори, но изключва приложението на чл. 236 ЗЗД относно възможността за превръщането им в безсрочни.
Въззивният съд е приел, че сключеното между страните споразумение № 2/23.12.2008г. обективира изрично признание на ответника за дължимост на сумите, посочени в него – 9 110 лв., представляваща цена за ползването на имота за периода м. юли – м. ноември 2008г. и 236,34 лв. – стойност на консумативни разноски, които суми е следвало да бъдат заплатени в срок до 04.07.2009г. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че споразумението има характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, като с него страните са изразили волята си да уредят отношенията си по повод ползването на процесния имот, включително и чрез прихващане на дължимите за ползването на имота суми със стойността на подобренията, извършени от ответника в него. Въпреки посочването, че дължимата престация представлява незаплатена наемна цена, доколкото наемното правоотношение е прекратено, въззивната инстанция е приела, че споразумението касае уреждането на спора относно заплащането на суми за ползването на имота за посочения в него период. Поради тези съображения Варненски окръжен съд е присъдил сумата 9 346,34 лв., а за разликата до претендирания размер 15 513,70 лв. е направил извод, че искът е недоказан, поради което е потвърдил въззивното решение в съответната част.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за декларативния и конститутивен ефект на спогодбата по чл. 365, ал. 1 ЗЗД и за обвързващата страните сила на сключеното между тях споразумение не са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС, включително и посочените от касатора решение № 70/19.12.1995г. по н. д. № 751/1995г., ВС, ІІ н. о., решение № 311/29.04.2004г. по гр. д. № 567/2003г. на ВКС, ІІ г. о., ППВС № 3/29.03.1973г. по гр. д. № 2/1973г., решение № 267/21.12.2000г. по гр. д. 1349/1999г. на ВКС, V г. о., решение № 578/13.11.2008г. по т. д. № 338/2008г. на ВКС, І т. о. и решение № 137/25.06.2010г. по т. д. № 888/2009г. на ВКС, ІІ т. о.
В съответствие с трайната практика на ВКС и позовавайки се на установената от законодателя с нормата на чл. 365 ЗЗД правна характеристика на спогодбата, въззивният съд е извършил тълкуване на относимите клаузи, въз основа на което е приел, че волята на страните, формирана след прихващане на дължимите за ползването на имота суми със стойността на подобренията, извършени от ответника в него, е да уредят отношенията си по повод ползването на процесния имот за процесния период. Договорът за извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД се сключва с цел избягване на един възможен правен спор между страните, като при него съконтрахентите си правят взаимно отстъпки . С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. При обосноваване на крайния си правен извод за дължимост на сумата 9 346,34 лв. и недоказаност на иска за разликата до претендирания размер 15 513,70 лв., решаващият съд се е позовал на произтичащите от всяка спогодба установително и преобразуващо действие спрямо съществуващите до сключването й правоотношения между страните. Доколко този извод съответства на представените доказателства е въпрос, който касае правилността на решението и е относим към обосноваността/ необосноваността на обжалвания съдебен акт, т. е. представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съществуващото различие в крайния правен резултат в някои от цитираните от касатора решения е обусловено не от противоречие в практиката на съдилищата, респективно с практиката на ВКС по приложение на чл. 365 ЗЗД, обуславящо приложение на основанието по т. 1, съответно по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но от различните факти и обстоятелства по делата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, но същият трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 000 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Поради това, че касационната жалба на Технически университет – В. не се разглежда по същество, предвид недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК подадената от [фирма], [населено място] насрещна касационна жалба не подлежи на разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589/06.12.2010г. по в. т. дело № 1167/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение от 07.06.2010г. по гр. дело № 5963/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Технически университет В. срещу [фирма], [населено място] за разликата над присъдените от въззивния съд 9 346,34 лв. до предявения размер 15 513,70 лв.
ОСЪЖДА Технически университет В., [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/ – разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 589/06.12.2010г. по в. т. дело № 1167/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение от 07.06.2010г. по гр. дело № 5963/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав, [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Технически университет В. сумата 9 346,34 лв., представляваща незаплатено задължение по чл. 4 от договор за спогодба, сключен между страните на 23.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 681,68 лв. – разноски за двете съдебни производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се оставя без разглеждане насрещната касационна жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му заедно с препис от него. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.