4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
С. 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1066/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №437 от 11.VІІ.2011 г. по гр.д. № 269/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 229 от 15.ІІІ.2011 г. по гр.д.№1558/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу Н. Т. В. – от [населено място] за 27 543.21 лв. – претърпяна загуба от лошо изпълнение на договор за счетоводни услуги, която включва 11 115.83 лв. – непризнато право на приспадане на данъчен кредит, 3459.30 лв. – лихва за забава, 8804.03 лв. – начислен корпоративен данък за довнасяне, 2253.16 лв. – лихва за забава, 1910.80 лв.- разноски общо по адм.дело и евентуалния иск за 7623.35 лв. – претърпяна загуба от лошо изпълнение на договора, включваща 3459.38 лв. – начислена лихва върху задължения по данъчен кредит, 2253.16 лв. – начислена лихва върху корпоративния данък за довнасяне и 1910.80 лв. – общо разноски по адм.дело, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, който въпрос свежда до погрешни изводи за неоснователност на иска, и обосновава искането за допускане на касационно обжалване със специфичния характер на договора за счетоводно обслужване, като договор за поръчка, по който дължимото поведение и отговорност на счетоводителя, са установени от различни материалноправни разпоредби и правоотношенията са сравнително нови, затова счита, че това налага ново решение на ВКС, което ще уеднакви съдебната практика. Жалбоподателят сочи материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като поддържа, че в противоречие с Р.№81/7.VІІ.2009 г. по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС и Р.№ 502/26.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 222/2009 г. на ВКС, въззивният съд не е установил действителната воля на страните, като не е изтълкувал съдържанието на договора, предвид обективираната воля, включително изведена и от поведението им при изпълнение на договора, за което обсъжда гласните доказателства, и прави оплакване, че въззивният съд не е тълкувал дължимата престация, респ. отговорността, която се носи според обичаите в практиката при неправилна счетоводна отчетност. Сочи каква е отговорността на счетоводителя да извършва първичен контрол на постъпващите документи и какви действия следва да извърши при констатирани грешки и развива оплакванията си за неправилност на решението. Иска да се допусне касационно обжалване по релевантния за спора въпрос: дали ответницата е изпълнила лошо задълженията си по договора, от което за жалбо – подателя са произлезли вредите, подлежащи на възстановяване.
Ответницата по касационната жалба Н. Т. В. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, първият от които не е с цена до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
По сочения от жалбоподателя релевантен за делото въпрос: дали ответницата е изпълнила лошо задълженията си по договора, от което за жалбоподателя са произлезли вредите, подлежащи на възстановяване, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. Соченият от жалбоподателя материалноправен въпрос и доводите, с които обосновава основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съставлява оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 ГПК, а не основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Има установена съдебна практика за договора за изработка по чл. 266 и сл. ЗЗД и за договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, като дого – ворът за счетоводни услуги, с който са обвързани страните по делото, съдържа елементи на договор за изработка, и на договор за поръчка, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че с оглед спецификата, която показва, по този вид договори следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: изпълнила ли е лошо ответницата задълженията си по договора, от което са произлезли вредите, подлежащи на възстановявяване и ВКС с едно ново решение да уеднакви съдебната практика.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като жалбоподателят поддържа, че в противоречие с посочените решения на ВКС, въззивният съд не е установил действителната воля на страните, като не е изтълкувал съдържанието на договора, предвид обективираната воля, изведена включително и от поведението им при изпълнение на договора, както и че въззивният съд не е приел, че е налице отговорността на ответницата, за което жалбоподателят излага оплакванията си за неправилност на решението.
По разрешения от въззивния съд въпрос за начина на тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на спора, има трайноустановена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в уговореното, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии. Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като въззивният съд е основал изводите си за създаденото между страните правоотношение по устен договор за счетоводно обслужване, като е обсъдил писмените и гласните доказателства, доводите и възраженията на страните за задълженията, породени от договора, с което не го е тълкувал в нарушение на чл. 20 ЗЗД. Решаващите изводи са резултат на конкретна преценка на правнорелевантните факти и доказателствения материал и доколко тълкуването е правилно, е въпрос, който касае обосноваността на решението. Поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят основава на оплакване за неправилност на решението, а съгласно т. 11 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, като основанията за допускане на касационно обжалване, са различни от основанията по чл. 281 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №115 от 11.VІІ.2011 г. по т.д. №269/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: