4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 110/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
гр.София, 08.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 110/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Н. от [населено място], общ.К., подадена чрез процесуалния й представител адвокат П.К. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1245/13.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1617/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, І-5 състав от 05.01.2011 год. по гр.дело № 730/2009 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото й обезщетение от 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.11.2007 год., до предявения размер от 35 000 лева, като е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК съдебни разноски в размер общо на сумата 1 110 лева за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Излагат се съображения, че в противоречие с установената съдебна практика на ВКС и съдилищата апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Видно от данните по делото с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от пострадалата при ПТП срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 7 000 лева до претендирания размер от 35 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалата, при което е достигнал до идентични изводи относно дължимия размер на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд.
При тези фактически данни поставеният от касаторката материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
Неоснователно се явява и оплакването на касатора по отношение на присъдените в полза на ответника съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислени по компенсация, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Последователна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че дори и в случаите, когато ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, при отхвърляне на иска му той дължи на ответника направените и поискани от него съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част. Това задължение е законова последица при неблагоприятен за страната изход на делото да компенсира неиницииралата производството страна за изразходваните от нея средства за участието й в процеса – опр.№ 753/20.12.2011 год. по ч.гр.дело № 564/2011 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. Постановеното в този смисъл решение е в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1245/13.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1617/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: