4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 707/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр.София, 01.08. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 707/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Я. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т.З. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 46/31.01.2011 год., постановено по в.т.дело № 1165/2010 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Смолянския окръжен съд № 71/05.07.2010 год. по гр.дело № 129/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма]/в ликвидация/, [населено място] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на дружеството, проведено на 21.08.2009 год. относно приемане на краен ликвидационен баланс, разпределение на остатъка от имуществото между съдружниците и освобождаване от отговорност на ликвидатора Б. С. за дейността му.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно и в противоречие с нормата на чл.140, ал.3 ТЗ съдът е приел, че въпреки липсата на надлежно вписване в Търговския регистър, извършеното прехвърляне на дружествени дялове между двама от съдружниците е противопоставимо на ищеца, тъй като същият има качеството на съдружник в ответното дружество. Навеждат се доводи, че този извод е обусловил и погрешния краен извод относно наличието на необходимия кворум и мнозинство при вземането на процесните решения без участието на продалият дяловете си съдружник.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.129, ал.2 и чл.140, ал.3 ТЗ, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Противопоставима ли е на съдружник в О. невписаната в Търговския регистър промяна в дружествения договор, свързана с прехвърляне на дружествени дялове между двама съдружници. 2. Следва ли да се приеме, че съдружник в О. няма качеството на трето добросъвестно лице само поради факта на членственото си правоотношение. Позовава се на приложените към жалбата р.№ 111/05.02.2001 год. по т.дело № 1412/2000 год. на ВКС, V г.о.; № 690/03.12.2008 год. по т.дело № 349/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и р.№ 100/04.06.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. – последните две постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/, [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.74 за отмяна на решенията на проведеното на 21.08.2009 год. общо събрание на съдружниците на [фирма]. Осъществявайки контрол за законосъобразност въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е спазена процедурата по свикването и провеждането на събранието, че е налице необходимия кворум и мнозинство при вземането на решенията и същите не противоречат на Устава или на императивни правни норми на ТЗ. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца за нарушен кворум поради липсата на съдружника Ж. М., тъй като същият вече е прекратил участието си в дружеството, прехвърляйки с писмен договор с нот.заверка на подписите на 10.10.2008 год. своите 524 дружествени дяла на друг съдружник. Направен е извода, че въпреки липсата на надлежно вписване в Търговския регистър, извършеното прехвърляне на дружествени дялове е противопоставимо на ищеца, тъй като същият има качеството на съдружник в ответното дружество.
При тези фактически данни поставените от касатора материалноправни въпроси са релевантни по делото, но по отношение на тях не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, вписването в търговския регистър на договора за продажба на дружествен дял с нотариално заверени подписи има конститутивно действие, тъй като с него се завършва фактическият състав на прехвърлянето. Изрично в постановеното по реда на чл.290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции р.№90/11.09.2009 год. по т.дело № 439/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. е прието, че въведеното в чл.140, ал.3 ТЗ изискване за вписване решенията на ОС на О. касае само онези от тях, отнасящи се до промени на изрично визираните в чл.119, ал.2 във вр. с чл.115, т.1-4 и т.6 ТЗ вече вписани обстоятелства, а по силата на чл.129, ал.2 ТЗ – вписването е относимо само до осъществено прехвърляне на дружествени дялове, без да е налице изискване от закона за вписване на дружествените дялове на отделните съдружници.
По въпроса за правновалидният момент за настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства, постоянната съдебна практика на ВКС е в смисъл, че във вътрешните отношения между О. и неговите съдружници те пораждат незабавно действие, като предвидения в цитираните разпоредби на чл.140, ал.1 вр. с чл.119 и чл.129, ал.2 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети на дружеството лица – т.е. до извършване на вписването с решението на ОС на О., респ. с договора за прехвърляне на дружествен дял са обвързани единствено съдружниците и дружеството, но не и третите лица. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 39/15.04.2011 год. по т.дело № 526/2010 год. и р.№ 690/03.12.2008 год. по т.дело № 349/2008 год. на Търговската колегия на ВКС. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с материалния закон и цитираната практика на ВКС, с която са преодоляни евентуални съществуващи различия в съдебната практика на съдилищата. Приложените към касационната жалба три съдебни решения на ВКС също не обосновават твърдението на касатора за противоречива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 46/31.01.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1165/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: