3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1027/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр.София, 12.06. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1027/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 883/12.05.2011 год., постановено по гр.дело № 96/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 4334/25.09.2010 год. по гр.дело № 4552/2008 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение от 25 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 26.08.2008 год. до предявения размер от 60 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера за дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и разглеждането му ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за сумата 35 000 лева предявеният от ищцата-касатор иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП за разликата над присъдения до предявения размер. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалата за претърпените от нея болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки събраните доказателства, включително заключението на назначената по делото експертиза, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалата при определянето на конкретния размер на дължимото обезщетение.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е релевантен за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните доказателства по конкретното дело, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Суверенната преценка от съда на отделните факти и обстоятелства относими към конкретния спор при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 883/12.05.2011 год., постановено по гр.дело № 96/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: