1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 06.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1768 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез управител Й. К. Т. и процесуалeн представител адв. И. Илиханова И. срещу решение № 1387 от 26.11.2012г. по т. дело № 1074/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 379 от 18.06.2012г. по т. дело № 986/2011г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение, XI състав и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия [община] юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма] , ЕИК[ЕИК], [населено място] е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на [община] сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В депозирано на 07.02.2013г. изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото относно приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК: когато изпълнението е насочено върху всички дялове на длъжника в дружеството /трето лице, различно от длъжника и кредитора/, може ли искът за прекратяване на дружеството да бъде предявен след вписване на запора върху дружествените дялове на длъжника и без да са спазени изискванията по чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството.
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномeсечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, като е прекратено [фирма], [населено място]. Съдебният състав е приел, че ищецът [община] е кредитор на [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/, взискател по изп. дело № 00054/2007г. по описа на ЧСИ М. С. – Ц., по което е наложен запор вх. № 20110812144437 в Търговския регистър върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на [фирма] и длъжникът е едноличен собственик на капитала на посоченото търговско дружество. Наличието на възможност искът за прекратяване на дружеството да бъде предявен без изпращане на изявление за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника в дружеството и върху тях е вписан запор по изпълнителното дело. В обжалвания съдебен акт е прието с оглед данните по делото, че е налице процесуална предпоставка за предявяване на иска – ищецът взискател е овластен с постановление № 121/04.11.2011г. на ЧСИ М. С. да предяви иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Предвид посочените съображения и липсата на доказателства за погасяване вземането на ищеца – взискател по изпълнителното дело преди проведеното на 08.05.2012г. първо заседание по делото въззивният съд е направил решаващия извод за основателност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГП К. Посоченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК ясно е посочено, че когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, при предявяване на иска за прекратяването му след вписването на запора отпада необходимостта от спазване на изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, т. е. от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок. Не се касае до непълни, неясни или противоречиви правни норми, които следва да бъдат тълкувани с оглед създаване на съдебна практика по прилагането им.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1387 от 26.11.2012г. по т. дело № 1074/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.