3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2256/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 04.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2256/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 82/20.02.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1176/2012 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Плевенския районен съд № 1490/16.10.2012 год. по гр.дело № 1308/2012 год. въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от [община] установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.2 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът [фирма], [населено място] дължи на ищеца сумата 2 700 лева, представляваща наем за ползуване на общински имот за периода януари-март 2011 год., сумата 3 600 лева – обезщетение за ползуване на същия имот без правно основание след изтичане на наемния договор през периода април-юли 2011 год., както и неустойка в размер на сумата 13,50 лева ведно със законната лихва върху посочените главници.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела.
Видно от данните по делото, предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е дължимостта на сумите по издадената в полза на ищеца на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: 6 344,60 лева – наем за ползуване на общински имот за периода м.януари-м.март 2011 год.; 3 600 лева – обезщетение за ползуване на същия имот след изтичане срока на наемния договор за периода м.април-м.юли 2011 год.; 13,50 лева – договорна неустойка за периода м.януари-м.март 2011 год. и 31,10 лева – мораторна лихва върху главницата за периода м.април-м.юли 2011 год. Тъй като се касае за търговско дело и цената на всяка една от обективно съединените претенции не надхвърля сумата 10 000 лева, въззивното решение на Плевенския окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 82/20.02.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1176/2012 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: