4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 952/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 25.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 952/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. С. от [населено място], общ.Р., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ив.Й. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 854/30.05.2011 год., постановено по гр.дело № 753/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав от 05.01.2011 год. по гр.дело № 1374/2010 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗД”Е.”, [населено място] иск по чл.226 КЗ за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.12.2008 год., при което е починало лицето А. С. Б., с когото ищецът е бил в изключително близки отношения и живеели в едно домакинство.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че между ищеца и загиналият при ПТП са съществували изключително близки отношения, тъй като въпреки че не му е рожден родител, ищецът го е отгледал от ранна детска възраст до навършване на пълнолетието му и скърби за загубата като за свое дете.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обобщена в ППВС № 5/1969 год., както и наличие на противоречива съдебна практика, позовавайки се на приложените две съдебни решения № 4893/09.11.2009 год. по гр.дело № 1963/2008 год. на СГС и № 284/01.04.2010 год. по гр.дело № 70/2010 год. на САС, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоистанционното решение на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” иск по чл.226 КЗ за неимуществени вреди, настъпили за ищеца от смъртта на лицето А. С. Б. при ПТП на 11.12.2008 год. По делото е безспорно установено, че между ищеца и загиналия няма родствена връзка-Б. е на 25 години, дете на съпругата на ищеца от предходен брак и не е осиновен от него до навършване на пълнолетието му. При тези фактически данни, прилагайки указанията, дадени в ППВС № 4/1961 год., ППВС № 5/1969 год. и ППВС № 2/1984 год., съдът е направил решаващия извод, че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са съображения, че независимо от трайно установените близки отношения между ищеца и пострадалия, не е налице хипотезата на „взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете”, защото в случая такава възможност не съществува, тъй като пострадалият е пълнолетен.
С оглед данните по делото и съдържанието на касационната жалба релевантният за изхода на спора материалноправен въпрос се свежда до материалноправната легитимация на ищеца и в тази връзка попада ли той в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Даденият в решението отговор на този въпрос е в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/1961 год., ППВС № 5/1969 год. и ППВС № 2/1984 год. В първото постановление Пленумът е приел, че право на такова обезщетение имат само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Като разграничителен критерий е възприето прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. С постановление № 5/1969 год. Пленумът е включил в този кръг отглежданото, но неосиновено дете /съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине/, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не представлява престъпление и не противоречи на морала. Това са лицата установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правнорегламентираните отношения при осиновяването и сключването на брак, но не са оформени по съответния ред към момента на увреждането. В случая, обаче, с оглед данните по делото не е налице нито една от изброените хипотези – починалият е пълнолетен и не е бил осиновен от ищеца. В тази връзка законосъобразен се явява извода, че вторият съпруг на родителя, който не е осиновил доведеното дете няма основание да търси обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В ППВС № 2/1984 год. изрично е прието, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е изчерпателно посочен в предходните две постановления на пленума на ВС и няма основания за разширяването му, с което окончателно са преодоляни съществуващи колебания в съдебната практика. Постановеното в този смисъл въззивно решение е съобразено с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд № 854/30.05.2011 год., постановено по гр.дело № 753/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!