1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
С., 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 155/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. В. П. от САК, срещу определение № 10 303 от 07.07.2010 г. на Софийски градски съд, ТК, постановено по ч. гр. д. № 3 164/2010 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството против разпореждане от 22.12.2009 г. по ч. гр. д. № 55 575/2009 г. на Районен съд [населено място], 27 състав, с което се отхвърля заявление от 14.12.2009 г. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 662,62 лв. – наказателни лихви и за сумата над 17 581,03 лв. – главница.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателя е представил заявления за издаване на заповед за изпълнение и определения на ОС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане от 29.12.2009 г. по ч. гр. д. № 55 575/2009 г. СРС е отхвърлил частично заявлението на кредитора от 14.12.2009 г. (жалбоподател в настоящото производство) срещу [фирма] [населено място] за сумата от 1 662,62 лв. – наказателни лихви и за сумата над 17 581,03 лв. – главница. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от заявителя пред СГС, който с определение № 10 845 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 7 115/2010 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) го потвърждава. Съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, както и че в конкретния случай е налице противоречие в изложените обстоятелства в т. 9 и т. 12 от същото
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В настоящия случай, жалбоподателят не е посочил конкретно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Жалбоподателят твърди, че е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като в подкрепа на твърденията си относно редовността на подаденото заявление е представил заявления за издаване на заповед за изпълнение за аналогични вземания и определение на ОС [населено място] по ч. т. д. № 483/2010 г.
По въпроса, свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постоянната и непротиворечива практика е в смисъл, че е необходима пълна индивидуализация на претендираното вземане по начин, позволяващ да се конкретизира предмета на евентуалния бъдещ установителен иск по чл. 415 ГПК, който заявителят може да предяви при подадено възражение от страната на длъжника. В тази връзка задължение на заявителя е да изложи точно и ясно всички фактически обстоятелства, от които вземането е породено, да разграничи всяка от отделните претенции по вид и размер, както и периода, за който се отнасят претендираните наказателни лихви за забава.
В случая, наведените в частната жалба съображения във връзка с допустимостта за касационно обжалване всъщност представляват оплаквания за неправилност, а поставените въпроси относно конкретното съдържание на т. 9 и т. 12 са фактически, а не правни. Те се решават от съда за всеки отделен случай в зависимост от конкретните данни по делото и в тази връзка представените заявления и заповеди за изпълнение не обосновават наличие на противоречива съдебна практика.
Не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да аргументира твърденията, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 303 от 07.07.2010 г. на Софийски градски съд, ТК, постановено по ч. гр. д. № 3 164/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: