3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
С., 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 364/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Х. от САК, срещу определение № 13 753 от 07.10.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 11 160/2010 г. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 19.02.2010 г. по ч. гр. д. № 5 237/2010 г. на Районен съд [населено място], ІІ ГО, 66 състав, с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист против Ж. Й. Р. от [населено място] за парично вземане от 1 000 евро, въз основа на издадена запис на заповед от 03.01.2008 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 19.02.2010 г. по ч. гр. д. № 5 237/2010 г.Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав е оставил без уважение заявлението на [фирма] [населено място] (жалбоподател в настоящото производство) за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ж. Й. Р. за парично вземане по запис на заповед в размер на 1 000 евро. Видно от представения по делото запис на заповед, издаден на 03.01.2008 г., същият е платим на предявяване в срок до 30.09.2008 г. Съдът е приел е, че менителничният ефект не е надлежно предявен, респ. не е настъпил падежа на задължението, поради което не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК – документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Разпореждането е обжалвано от заявителя пред СГС, който с определение № 13 753/07.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11 1160/2010 г. (предмет на настоящото производство) е оставил частната жалба без уважение като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с: „изискуемостта на вземането по ценната книга, когато в записа на заповед е уговорен падеж за предявяване на плащането по чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, като едновременно с това е посочен краен срок на предяваване за плащане до определена дата”.
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 203/14.02.2011 г. по ч. т. д. № 1 049/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, определение № 813/30.11.2009 г. по ч .т. д. № 868/2009 г. на ВКС, определение № 776/05.11.2010 г. по ч. т. д. № 733/2010 г. на ВКС, определение № 479/20.06.2011 г. по ч. т. № 444/2011 г., и др., която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане, за да стане вземането изискуемо. При непредставени от заявителя доказателства, че е предявил записа на заповед за плащане на издателя, вземането по него не е станало изискуемо. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС и по въпроса, че е нищожен запис на заповед, в който е посочено, че е платим на предявяване, но едновременно с това е отразена и дата, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно определен и то по начин, който не буди съмнение – определение № 146/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 125/2009 г. на ВКС, определение № 749/23.12.2009 г. по т. д. № 857/2009 г. на ВКС, определение № 762/02.11.2010 г. по ч. т. д. № 712/2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ. В случая не е налице посочената хипотеза, тъй като видно от съдържанието му, в процесния запис на заповед е определен падеж на предявяване – чл. 486, т. 1 ТЗ. Посочената дата „до 30 септември 2008 г.” се отнася за срока на предявяването, а не определя дата на падежа, което е допустимо съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ. Във всички случай, обаче, когато падежът е на предявяване, за да стане изискуемо вземането, ценната книга трябва да се предяви за плащане. В този смисъл е определение № 776/05.11.2010 г. по ч. т. д. № 733/2010 г. на ВКС, ІІ ТО. Като е проверил дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и е направил извод, че след като падежът е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и ефектът не е предявен, вземането не е изискуемо и документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, Софийски градски съд е постановил обжалваното определение в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са неотносими към настоящия случай, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. Цитираното решение № 1/01.03.2010 г. по т. д. № 520/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение е постановено в производство по чл. 254 ГПК (отм.) и касае правата на приносителя, когато записът на заповед е предявен за плащане след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13 753 от 07.10.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 11 160/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: