1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 07.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3999 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 и сл. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. А. срещу определение № 1649 от 01.08.2013г. по в. ч. т. дело № 893/2013г. на Пловдивски апелативен съд. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 735 от 26.06.2013г. по т. дело № 67/2012г. на Смолянски окръжен съд, с което е отказано възстановяване на срока на [община] за изпълнение на разпореждане № 398/09.04.2013г. за внасяне на дължимата държавна такса по въззивна жалба вх. № 1674/09.04.2013г. срещу решение № 56/13.02.2013г. по т. дело № 67/2012г. на Смолянски окръжен съд, срокът за изпълнението на което е продължен с две седмици, считано от постановяване на определение № 493/22.04.2013г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводоствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като допускането на касационно обжалване ще доведе до уеднаквяване на съдебната практика и ще допринесе за принципно и последователно изясняване на въпроса: представлява ли липсата на финансови средства непредвидено обстоятелство по смисъла на ГПК и същото явява ли се законово предвидена предпоставка за искане за възстановяване на законов или определен от съда срок.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. М. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане за внасяне на дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба, Пловдивски апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки. Съдебният състав е изложил съображения, че неуведомяването за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, постановено с определение № 493 от 22.04.2013г., не представлява особено непредвидено обстоятелство, което страната да не е могла да преодолее съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 63 ГПК не предвижда задължения за съда да изпраща съобщение на страната за удължаване на срока, нито съдът е длъжен да връчва на страните препис от това определение. Вторият довод на [община] за възстановяване на срока за заплащане на дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба е приет също за неоснователен по аргументи, че липсата на финансови средства не е особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, даващо основание за възстановяване на срока, а може само да обоснове искане за ново продължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба по смисъла на чл. 63 ГПК, каквото не е направено преди изтичане на удължения двуседмичен срок с определението от 22.04.2012г.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател материалноправен въпрос е релевантен за настоящия спор, но по отношение на него не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Частният жалбоподател не е посочил и не е представил съдебни актове, които установяват противоречиво разрешаване на въпроса дали липсата на парични средства представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, обосноваващо възстановяване на срока по реда на чл. 65 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 3 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, доказването на противоречие в съдебната практика следва да бъде извършено от самия касатор, респективно частен жалбоподател чрез представяне на влезли в сила актове, респективно чрез посочването им, когато се касае за актове на ВКС.
Не може да се приеме, че решаването на поставения материалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Неоснователно е поддържаното в тази насока твърдение на частния жалбоподател, че допускането на касационно обжалване ще допринесе за принципно и последователно изясняване на релевантния материалноправен въпрос, тъй като по него е формирана трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция и не се налага да бъде променяна. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 351/30.06.2009г. по ч. гр. дело № 192/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 417/25.07.2012г. по ч. гр. дело № 172/2012г. на ВКС, ГК, І г. о., липсата на парични средства за внасяне на дължимата държавна такса не представлява особено, непредвидено обстоятелство, което да е основание за възстановяване на пропуснат срок за извършване на съответното процесуално действие по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Освен това по приложението на разпоредбата на чл. 37 ГПК /отм./ е налице богата съдебна практика, изясняваща понятието „особени непредвидени обстоятелства” като условие за възстановяване на пропуснат срок. С оглед аналогичната регламентация на въпроса в разпоредбата на чл. 64 ГПК, тази практика е напълно приложима и понастоящем, като не съществува необходимост от нейното изоставяне или актуализиране.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1649 от 01.08.2013г. по в. ч. т. дело № 893/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.