3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3751/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр.София, 24.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3751/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1241/04.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1491/2013 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Първомай № 27/25.03.2013 год. по гр.дело № 218/2012 год. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор установителен иск по чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответницата Мария Г. Г. от [населено място] солидарно с Д. С. Д. от [населено място] дължи на ищеца сумата 8 770,13 лева-главница по договор за кредит от 22.04.2009 год. ведно със законната лихва; сумата 2 700,55 лева – договорна лихва за периода от 10.08.2009 год. до 20.10.2011 год. и 229,41 лева – разноски по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение № 246/24.10.2011 год. по ч.гр.дело № 412/2011 год. на РС-Първомай.
В касационната жалба /погрешно наречена частна жалба/ се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Мария Г. Г. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева-за гражданските дела и до 10 000 лева-за търговските дела.
Видно от данните по делото, предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е дължимостта на сумите по издадената в полза на ищеца на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение както следва: сумата 8 770,13 лева-неизплатена главница по договор за кредит от 22.04.2009 год.; сумата 2 700,55 лева-договорна лихва дължима за периода от 10.08.2009 год. до 20.10.2011 год. и 229,41 лева-съдебни разноски. Тъй като се касае за търговско дело по смисъла на чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и цената на всяка една от обективно съединените претенции не надхвърля сумата 10 000 лева, въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1241/04.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1491/2013 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: