1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 22.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 427 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. В. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. С. В., срещу определение № 551/29.02.2012г. по ч. гр. дело № 387/2012г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на С. Д. В. срещу определение от 23.12.2011г. по ч. гр. дело № 8720/2011г. на Бургаски районен съд за спиране на изпълнението по изп. дело № 325/2011г. на ЧСИ И. Божилова с рег. № 800 на КЧСИ, и е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. В. срещу разпореждане № 27683/23.12.2011г. по ч. гр. дело № 8720/2011г. на Бургаски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за противоречие с установената от ВКС съдебна практика, според която е достатъчно връчването да бъде удостоверено с подписа на връчителя, а отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
Ответникът Велико К. В. от [населено място] оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради това, че липсва конкретно формулиран правен въпрос, който да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Релевира и евентуални доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като се съобрази с данните по делото, намира следното:
Частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. В. срещу определението на първоинстанционния съд за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело има характер на частна касационна жалба. Частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което се потвърждава определение, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда правилността на съдебния акт по спирането на изпълнението на присъденото вземане. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуване на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване – определение № 614 от 09.11.2009г. по ч. т. д. № 589/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 306 от 27.04.2010г. по ч. т. д. № 257/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 434 от 04.06.2010г. по ч. т. д. № 277/2010г., I т. о., ТК, определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 394 от 18.05.2010г. по ч. т. д. № 363/2010г., ВКС, ТК, I т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационно обжалване на определенията по чл. 420 ГПК.
Частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. В. срещу разпореждане № 2783/23.12.2011г. по ч. гр. дело № 8720/2011г. на Бургаски районен съд, с което е указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, е подадена по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
В посочената част частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че разпореждането, с което районният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, предвид постъпилото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като е извън кръга на посочените в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съображенията и доводите в обжалваното определение на въззивната инстанция за недопустимост на частната жалба в посочената част са законосъобразни. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. Процесното разпореждане на Бургаски районен съд не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в разпоредбите на ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното определение в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба на заявителя срещу разпореждането на първоинстанционния срок за определяне срок за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Д. В. от [населено място] срещу определение № 551/29.02.2012г. по ч. гр. дело № 387/2012г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. Д. В. срещу определение от 23.12.2011г. по ч. гр. дело № 8720/2011г. на Бургаски районен съд за спиране на изпълнението по изп. дело № 325/2011г. на ЧСИ И. Божилова с рег. № 800 на КЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 551/29.02.2012г. по ч. гр. дело № 387/2012г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. В. срещу разпореждане № 27683/23.12.2011г. по ч. гр. дело № 8720/2011г. на Бургаски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба, в едноседмичен срок от съобщението му с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.