3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2499/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. № 25/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено Решение от 12.11.2012 г. по гр.д. №311/ 2012 г. на Берковски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [община] за признаване за установено вземане на ищеца срещу ответника 10 425 лв., за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 171/2012 г. на БРС, със законната лихва от 28.02.2012 г. и 668.50 лв.- разноски, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС за задължението на въззивния съд да отстрани нарушенията, допуснати от първоинстанионния съд да изясни твърденията на страните – Р.№ 341/02.07.2010 г. по гр.д.№ 177/2010 г. на ВКС,ІІ г.о., в противоречие с Р.№341/06.12.2011 г. по гр.д.№252/2011 г. на ІІ г.о. и Р.№461/01. 07.2010 г. по гр.д.№ 919/2009 г. на І г.о. относно задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и тези при изготвяне на доклада, на Р. от 20.02.2012 г. по гр.д. №658/2011 г. на ВС, ІІ г.о., Р. от 08.03.2011 г. по гр.д.№127/2010 г. на ВКС,ІV г.о., Р. от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС,ІV г.о., Р.от 09.06.2011 г. по гр.д.№761/2010 г. на ВКС, ІVг.о., Р.от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно задължението на съда да определи правило предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първоинстанционния съд нарушения и не е очертал предмета на спора, не е конкретизирал тезите на страните и оспорванията на ответника, затова на основание чл. 281 т. 3 ГПК формулира въпросите, чието решаване е от значение за изхода на спора: може ли съдът да се произнесе при алтернативно взаимоизключващи се възражения на ответника, може ли да потвърди решение, в мотивите на което твърденията на страните не кореспондират с изложените такива и приетия доклад по делото, може ли съдът да приеме делото за изяснено от фактическа страна и да квалифицира различно предмета на спора, да изложи различни фактически обстоятелства и приложи различна материалноправна норма, обвързан ли е въззивният съд от правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест, направени с доклада и когато установи различна такава, длъжен ли е да даде указания на страните затова, обсъждането на ненаправени възражения могат ли да бъдат част от предмета на спора и от мотивите, приемо -предавателния протокол предпоставка ли е за уважаване на иска и изготвянето му може ли да се въведе като условие за доказване изпълнението на договора. По така изложените въпроси жалбоподателят подробно сочи допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения и иска да се допусне до касационно обжалване касационна жалба срещу въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [община] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Посочените от жалбоподателя правни въпроси и развитите доводи по искането за допускане на касационно обжалване изцяло са в подкрепа на оплакването за неправилност и необоснованост на решението. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С въпросите, който жалбоподателят поставя, цели да обоснове твърдението си за допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд нарушения и изложените въпроси съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и с тях жалбоподателят не обосновава искане за допускане на касационно обжалване.
По изведените въпроси жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че това основание не е налице – изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. № 25/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: