3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 03.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1932 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”” АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. С. Я. срещу определение № 117 от 01.04.2014г. по т. дело № 939/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”” АД, [населено място] срещу решение от 22.04.2013г. по в. гр. дело № 16450/2012г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради което се иска неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба. Частният жалбоподател релевира доводи, че неправилно ВКС е приел за разглеждане делото по реда на търговските спорове. Поддържа становище, че спорът не попада в нито една от хипотезите на чл. 365 ГПК, нито че искът произтича от застрахователната сделка, а представлява търсене на отговорност от деликт, извършен от ответника. Неправилно според частния жалбоподател е делото да бъде разглеждано по общия ред пред първите две инстанции и едва в касационното производство да бъде променен реда за обжалване.
Ответникът Столична община, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложил е съображения, че ищецът е предявил регресен иск срещу ответника с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 и чл. 86 ЗЗД, встъпил е в правата на застрахованото лице, на което е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, поради което е направил извод, че вземането на ищеца произтича от договор за застраховка, абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, което определя делото като търговско.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела.
В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение № І-34-113/11.07.2012г. по гр. дело № 28128/2011г. на СРС, ГО, 34 състав, с което са отхвърлени като погасени по давност предявените от „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”” АД, [населено място] срещу Столична община обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ връзка с чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за суми в размер 8 401,21 лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, и 3 112,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.04.2008г. до 07.04.2011г. и са присъдени разноски. Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ /договор за застраховка „Бонус каско” между ищеца – застраховател и [фирма], [населено място]/, предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 27.05.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Доводът на частния жалбоподател, че спорът не попада в нито една от хипотезите на чл. 365 ГПК, нито че искът произтича от застрахователната сделка, а представлява търсене на отговорност от деликт, извършен от ответника, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 117 от 01.04.2014г. по т. дело № 939/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.