6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С., 12.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти март хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2935/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №169 от 01.04.2013 г. по гр.д. № 1374/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 476 от 31.07.2012 г. по т.д. № 360/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 274 959.36лв.- цена за доставка на слънчоглед по фактури №№402/ 31.01.2007г. и №2341/30.11.2007 г., със законната лихва от 02.06.2010 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решения съществен въпрос: презумпцията по чл. 301 ТЗ обхваща ли и действията по организация и изпълнение на търговската сделка при осъществен транспорт с превоз на продавача, както и на купувача, като и в двата случая лицето без представителна власт е определило къде да се достави стоката и тя е приета с кантарни бележки по партида на купувача без негови възражения нито при издаване на фактурата, нито при получаване на поканата за плащане. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – въззивният съд е решил въпроса в противоречие с ТР№137/17.11.1955 г. на ВС, ОСГК по ч.гр.д.№ 126/1955 г. и Р.№118а/01.12.1956 г. по гр.д.№ 103/1956 г. на ОСГК относно момента, от който преминава върху купувача рискът при продажба на родово определени вещи. Жалбоподателят поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата въпросите по чл. 327 и чл. 301 ТЗ, по които въззивният съд е приел, че фактурата е само покана за плащане и основание за плащане е доставката на стоката, а други съдилища приемат, че при осчетоводена надлежно фактура и гласни доказателства за организацията на получаване на стоката, не е необходимо да се представят други документи, тъй като осчетоводяването се предхожда от стопанска операция и плащане се дължи от момента на издаване на фактурата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищец по делото [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал решените прави въпроси и изложените доводи касаят пороци на решението, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба М. П. И. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 274 959.36 лв. – цена за доставка на слънчоглед по данъчни фактури №№ 402/31.01.2007 г. и №2341/30. 11.2007 г., за които е установено от съдебно- почерковата експертиза, че за ответника, като получател, са подписани от М. П. И.. Въз основа на заключението на ССЕ съдът е приел, че фактурите са били осчетоводени от ответника по счетоводни сметки 401 ”доставчици” и 304 „стоки”, затова е заключил, че ответникът, обвързан от действията на лицето М. П. И., подписал двете фактури, като не се е противопоставил веднага след узнаване за сделките по продажба на количеството слънчоглед по смисъла на чл. 301 ТЗ, ги е потвърдил – налице е договор за търговска продажба на фактурираното количество слънчоглед. По спорния въпрос осъществена ли е реално доставката съдът е обсъдил представените експедиционни бележки от посочените складове, кантарни бележки за експедираните количества слънчоглед, пътни листове за осъществен превоз с автомобили на ищеца, както и заключенията на ССЕ за установено съответствие между представените по делото документи и данните за експедираните количества в посочените зърнобази, в които са открити партиди на името на ответника без да са налице документи – основание затова, открити само въз основа на експедиционните бележки, голяма част от които не съдържат данни за получател на доставката, а друга част са на името на трети лица. Въз основа на заключението на графологическата експертиза съдът е направил извод, че експедиционните бележки не са подписани от лица, които с действията си да ангажират ответника. Заключил е, че ищецът не доказва да е осъществил реална доставка в полза на ответника на количеството слънчогледово семе, за което са издадени двете фактури, като фактурата, като счетоводен документ не е основание за плащане, а само покана, а основанието за плащане е доставката на стоката, каквато ищецът не е доказал да е осъществил.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, не е релевантен първият въпрос, тъй като по начина, по който е зададен, няма връзка с установените факти по делото – в случая кантарните бележки не са подписани от лице, което с действията си да ангажира ответника, като купувач, не е имало основание за откриване в зърнобазите на партиди на името на купувача, които са открити само въз основа на експедиционните бележки, които с оглед съдържанието им не ангажират ответника, затова не може да се приеме, че е налице узнаване от купувача за реално осъществяване на доставката, и че той веднага след узнаването не се е противопоставил на действията по реална доставка на стоката, за да се приложи чл. 301 ТЗ относно приемането на слънчогледа, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за значението на фактурата, по който жалбоподателят твърди, че има противоречива съдебна практика – едни съдилища (въззивният съд) приемали, че фактурата е само покана за плащане, а други – че при наличие на осчетоводена фактура и гласни доказателства за получаване на стоката, не е необходимо да се представят други документи и плащане се дължи от датата на издаване на фактурата.
Жалбоподателят не доказва да е налице твърдяната противоречива съдебна практика. Посоченото Р.№188/11.04.2011 г. по т.д.№ 94/2011 г. на П., частично отменено от ВКС с Р.№216/06. 03.2013 г. по т.д.№882/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., е по въпроса: има ли реално плащане от ответника, който вместо да преведе сумите по посочената от ищеца сметка, ги внася по друга и после ги тегли, и по въпроса: получена ли е стоката за ответника от лице, подписало фактурите без представителна власт, по който е прието, че и неподписани от получателя фактури, не са нередовни, като счетоводни документи. Посоченото Р.№119/22.12.2011г. по т.д.№287/ 2011 г. на БАС не е влязло в сила, но дори и да се приеме, че е окончателно, в него е прието, че изолирана като единствено писмено доказателство с оспорени и неотговарящи на приложените към нея документи за доставена стока или извършена работа, фактурата не е достатъчно средство за доказване на задължението за плащане, но по делото има доказателства за документи, приложения към фактурата, и заключения на счетоводна експертиза, които доказват получаване от ответника на стоката, затова дължи цената – оспорването от ответника не е доказано. Посочените Р.№202/06.02.2012 г. по т.д.№ 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 312/17.02.2010 г. по гр.д.№ 670/2009 г. на П., частично отменено с Р.№57/07.06.2011 г. по т.д.№463/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., са по въпроса за прилагане на фикцията на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на сделка, извършена от лице без представителна власт.
Тези решения на състави на ВКС не обосновават противоречива съдебна практика за доказателствената сила на съставена от страната данъчна фактура и последиците от оспорването й. Доколкото има различие в постановените решения, то е следствие разликата в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, които трябва да се съобразят от съда при постановяване на решенията.
Въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика за значението на фактурата (данъчна или обикновена), като първичен счетоводен документ, който се издава от доставчика (продавача) за продажба на стоково-материални ценности или от изпълнителя за изпълнение на работи и услуги. Фактурата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и се изготвя систематизирана информация за стопанските операции. Двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на сделката, има доказателствено значение за сключването й, а в някои случаи и за изпълнението й – получаване на стоката. Издадената от продавача и подписана от купувача фактура или отразена от последния в счетоводството и включена в дневника за покупко – продажби по ДДС, е индиция за постигнато съгласие за сключване на сделката. Фактурата, като частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила, има производна доказателствена сила, основана на доказателствената сила на първичните счетоводни документи, която подлежи на преценка, а при оспорване съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото – чл. 182 ал. 1 ГПК и чл. 55 ТЗ, като съгласно чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения и възражения. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№ 252/03.01.2013 г. по т.д.№1067/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., задължително за долустоящите съдебни инстанции е прието, че съдът има задължение при оспорване на съставена фактура, да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото. Доказване доставяне на стоката се извършва с различни доказателства: стокови бележки, складови разписки, заприходяване на стоката.
Като е приел ВКС в Р.№.158/07.11.2013 год. по т.д.№ 1128/ 2012 г. на ВКС, І т.о., че задължението на възложителя за плащане на възнаграждение по чл. 266 ал. 1 ЗЗД е станало изискуемо с приемането на извършената работа, а издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението – той вече е настъпил, в такава хипотеза е посочил, че издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на възнаграждението. С това не се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика за значението на фактурата като счетоводен документ.
Въззивният съд в съответствие с посочената съдебна практика след преценка на всички събрани по делото доказателства е приел, че ищецът не доказва да е осъществил реална доставка, а фактурата, сама по себе си, не е основание за плащане, който извод е аргументирал с липсата на подпис на ответника в съставените експедиционни и кантарни бележки, с факта на откриване на партиди на ответника в посочените зърнобази без основание затова – само въз основа на неподписаните от ответника експедиционни бележки, в резултат на което е направил извода за доказателствената стойност на процесните фактури относно доставяне на стоката. В този смисъл е посочил, че не от издаването на данъчна фактура, а от факта на реално получаване от купувача на слънчогледовото семе възниква задължение за плащане на цената. Купувачът дължи цената не защото продавачът е издал данъчната фактура, а защото е доставил стоката, а в случая ищецът не е доказал да е доставил слънчогледово семе на ответника, получаването на стоката се оспорва от ответника, който доказва, че не е получил стоката, посочена в издадените от ищеца данъчни фактури, и въззивният съд след обсъждане на доказателствата и доводите на страните е приел, че формалната доказателствена сила на данъчните фактури, като частни свидетелствуващи документи, не обхваща факта на получаване на стоката, че е оборено значението на фактурите като счетоводни документи, удостоверяващи получаване на стоката, който извод е в съответствие със съдебната практика – в този смисъл е Р.№. №.62/25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №169 от 01.04.2013 г. по гр.д. № 1374/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: