4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 953/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 636 от 18.ІV.2011 г. по гр.д. № 447/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Решение от 28.V.2010 г. по гр.д. № 3183/ 2009 г. на СГС, с която ЗД [фирма] – [населено място] е осъдено на основание чл. 226 КЗ да плати на К. А. К. – от [населено място] 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, причинена при ПТП на 19.V.2006 г. в [населено място], със законната лихва от 7.ІV.2009 г. Въззивното решение, като необжалвано от ищцата, е влязло в законна сила в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение за разликата 10 000 лв. до предявения размер 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, искът за тази разлика е отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че приетото от въззивния съд, че е неоснователно възражението, че застрахователният договор не е породил действие поради липса на доказателства за изплатена застрахователна премия, противоречи на т. 3”а” от ППлВС №7/1978 г. и на Р. № 528 от 2005 г. на ВКС, І ТО и на Р.№527 от 1955 г. на ВС, ІV ГО. Поддържа също, че при прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като не е определил степен на съпричиняване на пострадалата, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВС – Р.№ 349 от 1989 г. на ВС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба К. А. Кон -стантинова – от [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв. съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да приеме, че е неоснователно възражението на ответника, че застрахователната полица не е породила правно действие поради липса на представени от ищцата доказателства за изплатена застрахователна премия, е изложел, че в полицата е предвидено еднократно плащане и не е вписана изплатена премия при сключване на застраховката, но съгласно чл. 272 КЗ, увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяване на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите – следователно увреденото лице не дължи да доказва внасянето на застрахователната премия – обстоятелство, което следва да е известно на застрахователя. Посочил е, че от представената с Писмо на Гаранционен фонд И..№24-01-82/16.ІІІ. 2010 г. Справка от базата данни на Информационния център към ГФ, подадени от застрахователните компании, е установено, че ответни – кът е обявил процесната полица, съгласно задължението си по чл. 294 ал. 1 КЗ, като застраховател, който предлага задължителна застраховка ”ГО” на автомобилистите и който представя на ИЦ ежеседмично справка за сключените и за прекратените застрахова – телни договори. По съображения, че ответникът е обявил застрахова- телната полица като действаща и не е обявил прекратяването й, и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказано, че към настъпването на ПТП, е била налице сключена от застрахователя, с водача, причинил увреждането на дъщерята на ищцата, валидна и действаща застраховка “ГО”. Като е обсъдил обстоятелствата,при които е настъпило произшествието – поведение – то на пострадалата, и това на водача, за което е изложил подробни съображения, съдът е определил съпричиняване от страна па пострадалата 1/5 и на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е намалил с 10 000 лв. определеното от първоинстанционния съд обезщетение и е потвърдил решението в частта, с която искът е уважен за 40 000 лв.
Процесуалноправният въпрос: следва ли ищцата по пряк иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя, да установява плащането на застрахователната премия по застраховка ”Гражданска отговорност”, която се дължи от застрахования при ответника по делото водач на МПС, причинил увреждането, и с какви доказателства, е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на спора. Този въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика – т. 3”а” от ППлВС №7/1977 г. от 4.Х.1978 г. по гр.д.№ 9/1977 г., съгласно която при договорните застраховки гражданските застрахователни правоотношения възникват от застрахователен договор, сключен в писмена форма, необходима за действителността му, действието на който договор настъпва поначало след плащане на първата застрахователна вноска (премия) и може при възражение да бъде поставено в зависимост от редовността на изплащането на следващите и Р. №527/1955 г. по гр.д.№963/1955 г. на ВС и Р. № 528/8.VІІ.2005 г. по т.д.№17/2005 г. на ВКС, съгласно които страната, която оспорва валидността на застрахователния договор (застрахователят оспорва договора поради липса на подпис на неговия агент и липса на правосубектност и представителство на застрахования), следва да докаже твърдяните от нея обстоятелства. Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, включително Справка от базата данни на Информационния център към ГФ, подадени от застрахователните компании, от която е видно, че ответникът е обявил процесната полица, като действаща и не е обявил прекратяването й, като е приел, че към настъпването на ПТП, ищцата е установила плащане от застрахования на ответника по делото на застрахователната премия по риска “гражданска отговорност”, не е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за задължението на съда да определи степен на съпричиняване на пострадалата, съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД, по който въпрос има установена съдебна практика, в нарушение на която е постановено въззивното решение, не е релевантен за делото. Както беше посочено по-горе, въззивният съд въз основа на доказателствата по делото и по изложените затова съображения, е определил съпричиняване 1/5 от пострадалата, впоследствие починала дъщеря на ищцата, за което е намалил определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 636 от 18.ІV.2011 г. по гр.д. № 447/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: