3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 646/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г. – от [населено място] срещу Решение №88 от 12.ІІ.2010 г. по т.д. № 2416/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №20 от 29.VІ.2009 г. по гр.д. № 559/ 2009 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ на Р. Н. Г. – от[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за отмяна на решенията на ОС на ООД, взети на 15.ХІ.2008 г. в частта за освобождаването на управителя и за избор на нов управител, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава с оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд относно изискването на закона за съдържанието на поканата досежно смяната на управителя , които се свеждат до оплакване, че в поканата не се съдържа ясно посочване на дневния ред за освобождаването на управителя, с което съдружникът не е информиран за готвеното изменение, което води до незаконосъобразност на цялото ОС. В подкрепа на изложеното сочи решения на ВКС: Р.№25/11.ІІІ.2002 г. по т.д.№ 727/ 2001 г., Р.№4/ 30.І.1995 г. по ф.д.№193/ 1994 г., Р.№ 603/21.VІІ.1995 г. по гр.д.№ 264/1995 г. Жалбоподателят излага и оплакване за неправилност на извода за редовността на връчване на поканата за свикване на ОС относно призоваването му, като поддържа, че невъзможността за призоваване чрез друго лице, е тълкуването, дадено от ВКС с Р.№ 737/28.VІ.2005 г. по гр.д.№ 3/2005 г. Счита, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – обжалваното решение изопачава досегашната съдебна практика за съдържанието на поканата и връчването й, поради което ВКС, като отмени обжалваното решение, ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието му като стабилен акт, основополагащ за взаимоотношенията между съдружниците.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кои са материалноправните и процесуалноправните въпроси, за които поддържа, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а излага оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Не e налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 88 от 12.ІІ.2010 г. по т.д. № 2416/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: