О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 293/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Г. от САК, срещу определение № 10 317 от 30.05.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4 494/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане от 13.02.2013 г. на СРС, 92 – ри състав по гр. д. № 2 524/2013 г., с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК във вр. с чл. 184 ЗЕ в полза на жалбоподателя срещу длъжника [фирма] [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С разпореждане от 13.02.2013 г. по гр. д. № 2 524/2013 г. Софийски районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] [населено място] за заплащане на осн. чл.184 ЗЕ неустойки за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. в размер на 21 806,01 лв., за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 28 634,09 лв. и за периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 58 514,44 лв. Заявените претенции произтичат от сключен между страните Договор за доставката на природен газ № 12/01.10.1999 г. и представляват обезщетение за заявено и неприето количество природен газ, съгласно чл. 7.5/1/ от същия. Съдът е приел, че вземанията на заявителя за неустойка не попадат в обхвата на чл. 184 ЗЕ, която приложена в заповедното производство не може да се тълкува разширително. С определение № 10 317 от 30.05.2014 г. по ч. гр. д. № 4 494/2013 г. Софийски градски съд е потвърдил посоченото разпореждане.
Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е въззивно определение, постановено в заповедно производство, но съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд, същото не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, като не следва да бъдат обсъждани наведените основания за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на обжалваното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 10 317 от 30.05.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4 494/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: