5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 187/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр.София, 28.11. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 187/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Л. Л. и К. М. Л.-граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., подадена чрез процесуалния им представител адвокат В.Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1486/29.07.2011 год., постановено по гр.дело № 727/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд, ГО, 1-15 състав от 17.11.2010 год. по гр.дело № 12675/2009 год. апелативният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищците-касатори срещу [фирма], [населено място] искове по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 31 841,05 евро, представляваща изплатената от тях част от покупната цена на недвижим имот по сключения между страните на 10.03.2007 год. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № С418 във ваканционен комплекс „А. Вали”, [населено място], развален извънсъдебно от купувачите, както и сумата 1 760,25 лева – стойност на платената от тях консултантска услуга свързана с покупката на процесния апартамент.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е преценил фактите по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на договорните клаузи на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.03.2007 год., в резултат на което е достигнал до необосновани и погрешни изводи относно последиците свързани с прекратяването на договорните правоотношения и претендираните от ищците вземания.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: „1/ Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2. във връзка с чл.4.1. от процесния договор; 2/ Има ли правно валидно значение фактът дали към момента на осъществяване на сделката/учредяването на ипотеката/ същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или създава потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще; 3/ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за наличие на реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариалното прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, че договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба /нарушението на чл.4.2. от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача – касатор; 4/ Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия, със своята, като по този начин стигне до изменение на договора”.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв.С. М. Г. от АК-К. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и за неоснователност на направените оплаквания.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск за възстановяване на изплатената част от цената и стойността на платената консултантска услуга по покупката на процесния апартамент въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото, за ищците не е възникнало правото да развалят сключения с ответника предварителен договор едностранно и без предизвестие. Изложени са съображения, че уговореното в чл.4.2. от договора право купувачите да развалят договора, ако продавачът не изпълни някои от задълженията посочени в предходната алинея /което е в отклонение на разпоредбата на чл.87, ал.2 и ал.4 ЗЗД/ е допустимо, но следва да се прилага стриктно при наличие на предвидените условия, в съответствие с волята на страните и смисъла, който произтича от целия договор. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи съдът е приел, че процесният предварителен договор /който съчетава елементи на договор за строителство и обещание за продажба/ има облигационен характер и с него не се прехвърлят вещни права. Въззивната инстанция е преценила, че постигнатите в предварителния договор уговорки ясно и недвусмислено обективират воля за едновременно изпълнение към момента на сключване на окончателния договор на двустранно поетите насрещни задължения – за прехвърляне на имота от страна на продавача необременен с тежести съгласно чл.4.1., б.”б” срещу заплащане на остатъка от цената. В тази връзка е направен извода, че в случая учредените от ответника две договорни ипотеки върху собствения му поземлен имот заедно с правото да построи в него Ваканционен[жк]не представляват сделка от категорията на посочените в чл.4.2. във вр. с чл.4.1., б.”б” от договора, тъй като процесният недвижим имот все още не е бил изграден и за продавача не е възникнало задължението да го прехвърли на купувача освободен от тежести. В тази връзка съдебният състав е навел и допълнителни доводи, че по никакъв начин не са увредени интересите на купувачите, като е изтъкнал обстоятелството, че с предприетото от ответника учредяване на ипотека са обезпечени договори за банков кредит, с които са осигурени финансови средства за изграждането на ваканционния комплекс /в който се намира и апартамент С 418/, което е обичайна практика. Отчетни са и налични по делото данни за поетапно заличаване на ипотеката непосредствено преди прехвърляне собствеността върху конкретните обекти при сключване на окончателните договори с купувачите. Направен е решаващият извод, че липсва правно основание за разваляне на процесния предварителен договор и връщане на даденото по този договор.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите и доводите, с които касаторите обосновават приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 общо изискване за достъп до касация.
Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените въпроси целят да обосноват твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело, извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и се разрешава в резултат на тълкуване съдържанието на приложимите клаузи на процесния предварителен договор – чл.4.1., б.”б” и чл.4.2. Данните по делото сочат, че решаващият съд е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимите клаузи на процесния договор, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения. Изводите, до които е стигнал въззивният съд в резултат на това тълкуване, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в горепосоченото тълкувателно решение.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси свързани с начина на тълкуване на договорите и приложението на чл.20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива практика, която е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагането на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. В този смисъл е и приложеното към касационната жалба решение № 81/07.07.2009 год. по т.дело № 761/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Видно от данните по делото апелативният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с константната съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД, съпоставяйки съдържанието на клаузите на чл.4.1., б.”б”; чл.4.2. и чл.9.3 в тяхната връзка и с оглед съдържанието на целия договор. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, както вече беше посочено, оплакванията на касаторите за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.288, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по гражданки или търговски дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. В тази връзка касаторите не са представили относима съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Приложеното арбитражно решение от 19.02.2007 год. по В. № 106/2006 год. е постановено по арбитражно дело и не формира противоречива съдебна практика, а решение № 559/17.05.1993 год. по гр.дело № 1724/1992 год. на ВС-ІV г.о. е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка по реда на чл.225 и сл. от отменения ГПК. С него не се решава спора по същество, тъй като се отменя по реда на надзора постановеното въззивно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1486/29.07.2011 год., постановено по гр.дело № 727/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ