1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 25.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 783 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. И. от[населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. К. И. Н. срещу определение № 1074 от 24.06.2010г. по ч. гр. дело № 917/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 19.04.2010г. по гр. дело № 2562/2008г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав и Е. И. И. от[населено място] е осъдена да заплати на ЗД [фирма],[населено място] сумата 10 075 лв. – деловодни разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на извода, че разноските следва да бъдат присъдени, ако са поискани, тъй като в закона липсва изрична правна норма, ограничаваща със срок ответника да поиска присъждане на разноски и че такова искане е направено преди отказа от иска, а също и в срока за обжалване на определението за прекратяване на производството. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроса за присъждането на разноски в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която разноски се присъждат тогава, когато са поискани преди приключване на делото; въпросът „в кой момент следва да се присъждат разноските – след като са поискани преди или след приключване на делото” се решава противоречиво от съдилищата; въпросът „следва ли да се присъждат разноски, ако същите са поискани след обявяване на делото за решаване” е от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото.
Ответникът ЗД [фирма],[населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради непосочване на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевира доводи за неоснователност на частната касационна жалба поради това, че искането за разноски е направено преди приключване на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени определението на първоинстанционния съд, с което молбата на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, депозирана на 05.03.2010г., е отхвърлена и да осъди ищцата да заплати на ответника разноски в размер 10 075 лв., въззивната инстанция е приела, че ответната страна има право на разноски и при прекратяване на делото поради отказ от иска. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ответникът е поискал присъждане на разноските преди да е направен отказ от иска и преди прекратяване на производството. Изложил е съображения, че в закона липсва изрична правна норма, ограничаваща със срок ответната страна относно искането за присъждане на разноски, а неприсъствието на ответника в съдебното заседание, на което е направен отказ от иска, не преклудира правото му по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Релевантният за спора правен въпрос е процесуалноправен: кога се преклудира правото на ответника да поиска присъждане на разноски в хипотезата на прекратено производство поради отказ от иска.
Посоченият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 438/17.07.2009г. по ч. т. дело № 352/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение и определение № 54/06.02.2009г. по ч. гр. дело № 42/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., съгласно която искането за разноски следва да се направи най-късно до приключване на устните състезания, а когато разглеждането на делото не е приключило с решение, т. е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК и производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание поради десезиране на съда преди провеждане на първото открито заседание, правото на присъждане на разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл. 248 ГПК. Законодателят не е предвидил преклузия за упражняване на правото на разноски по чл. 133 ГПК, ако искането за разноски не е заявено с отговора на исковата молба. В настоящия случай отказът от иска е направен пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 24.02.2010г., за което страните са били призовани и в същото съдебно заседание СГС е прекратил производството. С молба, депозирана по делото на 01.10.2008г., т. е. преди откритото съдебно заседание ответникът е поискал присъждане на направените съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Като се е съобразил с фактическата обстановка и е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество направените в първоинстанционното производство разноски, въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания въззивен съдебен акт трябва да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановен по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Частният жалбоподател не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантния за спора правен въпрос.
Неоснователен е доводът, че въпросът „следва ли да се присъждат разноски, ако същите са поискани след обявяване на делото за решаване” е от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото. Този въпрос е ирелевантен за спора, тъй като ответникът е поискал присъждане на разноски с молба, депозирана на 01.10.2008г., т. е. една година и пет месеца преди прекратяване на производството по делото.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1074 от 24.06.2010г. по ч. гр. дело № 917/2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.