1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
гр. София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 730 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответниците Б. К. К. и С. Иванова К., двамата от [населено място] срещу определение № 526 от 08.05.2012г. по ч. гр. дело № 307/2012г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия в частта, с която след частична отмяна на определение № 83 от 28.03.2012г. по гр. дело № 64/2012г. на Никополски районен съд, е допуснато на основание чл. 389 във връзка с чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на предявените от „Агроленд – Г. 5“ КД, [населено място] срещу Б. К. К. и С. Иванова С. – К., двамата от [населено място] искове с правно основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 189, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чл. 191 във връзка с чл. 79 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху описан недвижим имот – апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3.
Частните жалбоподатели правят оплакване за недопустимост на определението поради недопустимост на частната жалба срещу определението на Никополски районен съд като просрочена и евентуално неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Инвокират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли да се приеме, че е налице основание за допускане на обезпечение по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, като достатъчно убедително писмено доказателство представено първоинстанционно невлязло в сила поради обжалването му решение по граждански спор, преюдициален за основателността на предявения иск, по който е поискано обезпечението; следва ли да се допуска обезпечение чрез възбрана на жилищен имот, ако ответникът притежава земеделски земи и предметът на обезпечения иск е разваляне на договор за покупко-продажба и връщане на платената сума на земеделските имоти.
Ответникът „Агроленд – Г. 5“ КД, [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените от частните жалбоподатели въпроси не попадат в нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения за правилността на определението са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани лица в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели за недопустимост на въззивното определение поради недопустимост на частната жалба срещу определението на Никополски районен съд като просрочена. Препис от определение № 83 от 28.03.2012г. по гр. дело № 64/2012г. на Никополски районен съд е връчен на ищеца на 04.04.2012г., а частната жалба е подадена на 10.04.2012г. Следователно предвиденият в чл. 396, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок за обжалване на определението на съда за обезпечение на иска е спазен.
За да допусне обезпечение на предявените осъдителни искове чрез възбрана на описан недвижим имот, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение – исковете са вероятно основателни, налице е обезпечителна нужда, доколкото за ищеца при евентуална липса на имоти и средства ще бъде трудно да реализира правата си, а в хода на производството по двете висящи дела би могло да се стигне до отчуждаване на имоти по една или друга причина. Изложени са съображения за адекватността на обезпечителната мярка възбрана само върху един от посочените от ищеца два недвижими имота с оглед стойността на апартамента, съответстваща на цената на исковете.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частните жалбоподатели твърдения и доводи.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение на предявените искове е формирана трайноустановена съдебна практика, включително и на ВКС, съгласно която, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща, като в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определения от съда размер. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Съдебният състав, спазвайки постоянната практика на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си. Адекватността на обезпечителната мярка се преценява във всеки конкретен случай, като законът не поставя изискване при искове за разваляне на договор за покупко-продажба на земеделски имоти и връщане на платената цена по договора обезпечението на осъдителния иск да бъде чрез възбрана на недвижимия имот – предмет на договора, чието разваляне се иска с конститутивния иск. Допустима и подходяща мярка за обезпечаване изпълнението на решението при евентуално уважаване на предявения осъдителен иск е възбрана върху друг недвижим имот, собственост на ответната страна по иска.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение на Плевенски окръжен съд в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526 от 08.05.2012г. по ч. гр. дело № 307/2012г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.