3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 746/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. И. Н. – от [населено място] срещу Определение № 2241 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 17 514/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 21.10. 2011 г. по гр.д. № 43412/ 2011 г. на СРС, 28 с., с което е отхвърлено заявлението на Н. И. Н. – от [населено място] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 9 ГПК срещу И. Д. Л. – от [населено място] за сумата 25 000 лв. по Запис на заповед от 06.04.2006 г., със законната лихва от датата на заявлението и разноски 500 лв. – държавна такса. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е приел, че е искал издаване на запис на заповед по чл. 417 ГПК, в който случай е следвало да му укаже да представи доказателства за предявяването на записа на заповед, а поддържа, че е подал заявление по чл. 410 ГПК. Затова счита, че неправилно съдът е приел, че е нищожен записът на заповед с оглед уговорения падеж, като съдът следва да провери заявлението от формална страна, в който случай заявителят изобщо не следва да представя документа, но не и дали задължението съществува. Жалбоподателят излага и съображения, че съдът не е могъл да преценява нищожен ли е записът на заповед, с което е излязъл извън правомощията си по чл. 410 ГПК, а и с уговорения падеж нищожност не е налице. В Изложение към частна жалба развива съображения за правното значение на записа на заповед, като документ, удостоверяващ вземане, по който въпрос поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика – ТР на ОСТК на ВКС №1/28.12.2005 г. и Опр. №111/ 07.02.2011 г. по т.д.№831/2010 г. на І т.о. на ВКС, в които е разискван въпросът за възможността записът на заповед да съставлява свидетелстващ документ за наличието на поетото задължение, какъвто запис на заповед, ако не бъде предявен, може да бъде приравнен по правни последици на разписка. Жалбоподателят сочи съдебна практика по чл. 410 ГПК – Опр.№1/ 06.01.2009 г. по ч.т.д.№ 204/2008 г. на І т.о. на ВКС по въпроса кога може да се отхвърли заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и поддържа, че при наличие на всички реквизити на заявлението, следва да се издаде заповед за изпълнение – Опр. №117/06.03.2009 г. по ч.т.д.№ 53/2009 г. на І т.о. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че постановяването на решение от ВКС по делото е от значение за развитие на правото, което обосновава с въпросите: кога документ, който дава основание за едно искане, може да бъде основание за предявяване на друго искане и по друг ред – непредявен запис на заповед може да служи като документ, доказващ вземането и основание за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, както и въпроса за тълкуване на чл. 486 ал. 1 ТЗ затова кога са налице последователни падежи, които в случая не са налице, който въпрос не стои, тъй като искането е по чл. 410 ГПК. Иска да се допусне касационно обжалване на определението.
Ответникът по частната жалба И. Д. Л. – от [населено място] – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед за вземане над 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано по подадено заявление по чл. 417 ГПК, да се издаде заповед за изпълнение въз основа на Запис на заповед от 06.04.2006 г., по съображения, че същият не е платим на предявяване, тъй като съдържа падеж, който не е определен съгласно чл. 486 ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ и затова е нищожен, и разпоредбата на чл. 536 ал. 2 ТЗ е неприложима, тъй като съдържа падеж.
С оглед данните по делото, изложените от жалбоподателя правни въпроси, не са релевантни за делото. Като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което съдът се е произнесъл, неоснователно жалбоподателят поддържа, че е искал издаване на заповед по чл. 410 ГПК, затова, както и да се решат изложените от него правни въпроси във връзка с издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, претендирана на основание запис на заповед, който не е предявен, това не се отразява на изхода на делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране волята на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. С изложените правни въпроси жалбоподателят обосновава оплакване за неправилност на определението, което извежда от довода, че е искал издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, което не отговаря на данните по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2241 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 17 514/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: