4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 670 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. К. срещу решение № 539 от 05.04.2012г. по гр. дело № 4405/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която е обезсилено решение № 5472 от 22.10.2011г. по гр. дело № 2086/2009г. на Софийски градски съд, I г. о., 9 състав в частта, в която същото е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд – Н. С. Й..
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалрваната му част – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: в какво качество участват наследниците на виновния за ПТП водач като трети лица – помагачи на страната на Гаранционния фонд – като процесуални правоприемници на своя наследодател или на собствено основание като потенциални ответници по регресния иск на Гаранционния фонд срещу тях на основание чл. 288, ал. 12 КЗ.
Ответникът – ищец в първоинстанционното производство С. С. С. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице – помагач Н. С. Й. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Е. И. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният от касатора въпрос не е насочен към отстраняване на противоречива съдебна практика, към отстраняване на непротиворечива, но погрешна практика, нито по отношение на регулиращите го разпоредби е налице непълнота в закона или неяснота на правната норма, както и не се нуждае от тълкуване на закона. Релевира и доводи, че поставеният от касатора въпрос е по съществото на спора, а не въпрос по допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, в която същото е постановено при участието на трето лице помагач Н. С. Й., въззивният съд е приел, че е недопустимо, тъй като недопустимо е било конституирано починало лице преди подаване на исковата молба като трето лице – помагач, а именно виновния за процесното ПТП водач П. Й., починал на 04.12.2007г. при искова молба, подадена на 11.03.2009г. /погрешно посочено 11.05.2009г./. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че процесуалната правоспособност е признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, като всеки човек се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта. Ако смъртта предхожда процеса, е налице пречка той да възникне, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници, поради което като е допуснал конституиране на починало лице като трето лице – помагач и е постановил решение спрямо неговия наследник, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е релевантен за делото, тъй като не е обусловил изводите на въззивната инстанция за частично обезсилване на първоинстанционното решение. Този въпрос евентуално би имал значение, ако праводателят на Н. С. Й. е починал след подаване на исковата молба и конституирането му като трето лице – помагач или Н. С. Й. беше конституирана като трето лице – помагач в предвидения в чл. 219, ал. 1 ГПК срок.
Процесуалноправният въпрос от значение за спора се отнася до допустимостта на конституиране на починало лице преди исковата молба като трето лице – помагач и впоследствие на наследниците му на негово място. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която липсата на процесуална правоспособност преди подаване на исковата молба обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починало лице, чието конституиране се иска като трето лице – помагач, поради което не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на исковото производство на негово място. Една от предпоставките, за да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска конституиране на трето лице – помагач, е третото лице – помагач да бъде процесуалноправоспособно към момента на подаване на молбата за конституирането му. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на лицето, чието конституиране се иска като трето лице – помагач, предхожда подаването на исковата молба, тя е пречка същото да бъде конституирано като трето лице – помагач. Недопустимо е конституиране на трето лице – помагач при първоначална липса на правен субект, ако това лице е починало преди подаване на исковата молба, поради което е и недопустимо последващото конституиране на наследниците му на неговото място. Посочената трайноустановена съдебна практика не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Разноски на третото лице – помагач не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539 от 05.04.2012г. по гр. дело № 4405/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която е обезсилено решение № 5472 от 22.10.2011г. по гр. дело № 2086/2009г. на Софийски градски съд, I г. о., 9 състав в частта, в която същото е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд – Н. С. Й..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.