1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 755/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Министерство на околната среда и водите [населено място], чрез процесуалните му представител юрк. Е. Н. и юрк. М. К., срещу определение № 2 681 от 03.12.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 4 215/2013 г., с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане от 17.02.2011 г. по т. д. № 3 036/2013 г. на СГС за прекратяване на производството по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (съдържащо се в частната жалба) са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 3 036/2010 г. пред Софийски градски съд е образувано по обективно съединени искове, предявени от Министерство на околната среда и водите [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът претендира заплащане на следните суми: 9 453 щ. д. – годишно концесионно плащане за периода от 10.11.2007 г. до 31.12.2007 г.; 68 040 щ. д. – годишно концесионно плащане за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008г.; 34 020 щ. д. – неустойка за неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 34, ал. 3 от Договор № 1 075/10.07.2007 г. за предоставяне на втора концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.”, [населено място], както и законните лихви върху посочените суми от момента на забавата. С разпореждане от 21.10.2010 г.. съдът е оставил без движение исковата молба в частта относно иска по чл. 86 ЗЗД, като е дал указания за отстраняване на констатираните й нередовности, а именно – „да се уточни предявява ли се иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху всяка една от главниците, като се уточни началния момент на забавата по отношение на всяка претенция и се внесе дължимата държавна такса в размер на 4% по сметка на СГС и се представи платежен документ”. Съобщението е получено от ищеца на 03.02.2011 г. чрез ст. юрк. Т. К.. С разпореждане от 17.02.2011 г. исковата молба в частта по иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД е върната, поради неизпълнение на дадените указания. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 2 681 от 03.12.2013 г. по ч. гр. д. № 4 215/2013 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без уважение подадената частна жалба. Въззивният съд е приел, че ищецът е редовно уведомен да указанията на съда и към него момент нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд се отнася до последиците от неизпълнение на дадените от съда указания във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба. Този съществен правен въпрос, обаче, е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. С оглед данните по делото, правилно въззивната инстанция е приела, че въпреки дадените му от съда указания ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е отстранил в срок констатираните нередовности на исковата молба, тъй като същият не е конкретизирал размера на мораторната лихва, нито е посочил началния и крайния момент на претенциите си за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяка една от главниците и няма данни да е внесъл дължимата държавна такса. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 681 от 03.12.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 4 215/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: