1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С., 14.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 434/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Й. Б. от В., срещу определение № 431 от 16.02.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 48/2012 г. в частта, в която е определена парична гаранция в размер на 1 450 лв. Със същото се отменя изцяло определение № 9 748/21.11.2011 г. по гр. д. № 5 151/2011 г. на Районен съд [населено място] и се допуска обезпечение на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 440 ГПК, с предмет приемане на установено по отношение на ответниците, че едноетажен масивен склад с площ 261 кв. м. срещу който е насочено изпълнение по изп. дело № 20098050400163 на ЧСИ при БОС, не принадлежи на длъжника [фирма] , чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп. дело № 20098050400163 по описа на ЧСИ С. Н. след внасяне на парична гаранция в размер на 1 450 лв. от [фирма] [населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 5 151/2011 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по искова молба от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], с правно основание чл. 440 ГПК, с предмет приемане на установено по отношение на ответниците, че едноетажен масивен склад с площ 261 кв. м. срещу който е насочено изпълнение по изп. дело № 20098050400163 на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 и район на действие БОС, не принадлежи на длъжника [фирма]. Ищецът твърди, че е насочено принудително изпълнение върху негова вещ, но същият не е длъжник по образуваното изпълнително дело. С определение № 6 454/02.08.2011 г. съдът е оставил без уважение молбата на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20098050400163 на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 и район на действие БОС” по съображения, че към него момент не може да се направи преценка за вероятната основателност на предявения иск. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който с определение № 431 от 16.02.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 48/2012 г. го отменя изцяло, като допуска исканото обезпечение чрез посочената от ищеца мярка „спиране на изпълнението по изп. дело” след внасяне на парична гаранция в размер на 1 450 лв. по сметка на БОС.
С разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК законодателят изрично е указал, че в случаите, когато ОС действа като въззивна инстанция, определението му подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочената норма е приложима към настоящия случай, тъй като БОС се е произнесъл по частна жалба срещу определението на РС [населено място], а не по направено за първи път искане за обезпечение във въззивното производство, т. е. същият е действал като въззивна инстанция.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и обосноваващи наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От данните по делото е видно, че най – общо въпросът е свързан с предпоставките за допускане на обезпечение и преценката на съда относно наличието им в конкретното производство.
По посочените въпроси, свързани с допускането на обезпечение, е налице практика на ВКС, която е непротиворечива. Предпоставките за допускане на обезпечение са изрично посочени от законодателя в чл. 391, ал. 1 ГПК, а именно: ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определение от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да бъде обаче допуснато обезпечението на иска, съдът следва да установи, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно основателен. Преценката на съда относно наличието на посочените предпоставки се извършва във всеки конкретен случай, с оглед данните по делото. В случаите, когато съдът приеме, че с оглед представите доказателства, претенциите са вероятно основателни, в неговите правомощия ( чл. 391, ал. 2 ГПК) е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, следва да се допусне исканото обезпечение при внесена от ищеца гаранция, чийто размер се определя от съда, т. е. внасянето на гаранцията и размера й е по преценка на съда, с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. В този смисъл е и определение № 746 от 30.09.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО по ч. т. д. № 601/2011 г., постановено по реда на новия ГПК.
С оглед на изложеното, неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 431 от 16.02.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 48/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: