1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С., 28.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 449/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Е. И. Ч. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Т. Р., срещу определение № 129 от 08.03.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 134/2010 г. Със същото е потвърдено определение № 66/25.01.2010 г. на Районен съд[населено място] по гр. д. № 668/2010 г., с което е прекратено производството по делото в частта му относно присъждането на арендна /наемна/ цена в полза на жалбаподателката и трети лица.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и прекратително определение и делото да бъде върнато на Районен съд[населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Пред Районен съд[населено място] е предявена искова молба от Е. И. Ч. от[населено място], с която се иска отмяна на решение на О. ”В. – 92”[населено място] от 02.12.2009 г., както и присъждане на аренда (наемна вноска) на нея и други член-кооператори. С определение № 66/25.01.2010 г. П. е прекратил производството гр. д. № 668/2009 г. в частта относно претенциите на ищцата от свое име и от името на трети лица, по съображения, че се касае за съединяване на претенции, които се разглеждат по различен процесуален ред. Освен това, предявявени са и чужди права пред съд без пълномощно. Констатираните нередовности обуславят процесуална недопустимост на исковата молба в тази й част. Прекратителното определение е потвърдено от ВТОС с определение № 129/08.03.2010 г. по ч. гр. д. № 134/2010 г., като е прието, че в случай няма данни да са налице някоя от хипотезите на чл. 32, т. 1 – т. 5 ГПК.
Жалбоподателят не е формулирал процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода по делото. От данните по делото е видно, че същият е свързан с материалноправната легитимация на ищеца.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. С ал. 2 от цитираната разпоредба освен в предвидените от закон случай никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В конкретния случай ищеца (жалбоподател в настоящото производство) претендира „да осъдите О. „В. – 92”[населено място] да заплати обезщетение на напуснали член-кооператори по 16 лв. на декар, за едногодишни договори член-кооператори по 3 лв. на декар, за отдали земята си с договор за наем, но не член-кооператори, съответно напуснали по 18 лв. на декар, с едногодишни договори по 3 лв. на декар”. Видно е, че жалбоподателят търси защита на чужд интерес – на останалите кооператори, т. е. упражнява техни права. В закона не е предвидена хипотеза, в която жалбоподателят може да предявява чужди права, като по делото няма и данни същият да е упълномощен за това. Това обуславя процесуалната недопустимост на исковата молба в тази й част, с оглед на което производството е прекратено. Посочените норми са достатъчно ясни, поради което не се нуждаят от тълкуване, а въззивният съд се е съобразил изцяло с тяхното действие и приложение.
Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд е съобразил приложението на цитираните норми, поради което правилно е прекратил производството, поради недопустимост на исковата молба
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 129 от 08.03.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 134/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: