4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
С., 03.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1057/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба и по частна жалба на Лидия А. К. – от [населено място] срещу въззивното решение и срещу определението за разноските във въззивното производство.
Касационната жалба е срещу Решение № 60 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 3563/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 4524 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 3348/ 2007 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на Лидия А. К. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] за 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.09.2004 г. в [населено място] ПТП, на основание чл. 407 (отм.) ТЗ, вр. чл. 80 ал. 1 ЗЗастр.(отм.) и искът за обезщетение за забавено плащане от датата на ПТП, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение на касационните основания жалбоподателката прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на стойността на събраните доказателства, като иска ВКС да посочи докъде се простира доказателствената стойност на показанията на водача, причинил ПТП, тези на другия свидетел, какво съдът следва да възприеме от Констативния протокол и от Протокола за оглед на местопроизшествието, коя автотехническа експертиза, като изразява несъгласие с кредитирането показанията на посочения свидетел и с направените изводи относно поведението му. Като излага, че ВКС следва да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитие на правото, жалбоподателката поддържа, че ВКС следва да прилага посочените разпоредби на ЗДвП и да уеднакви съдебната практика по преценка на доказателствата – да не дява вяра на заинтересования свидетел, а да възприеме показанията на другия свидетел. Жалбоподателката счита, че ВКС следва да следи за правилното прилагане от съдилищата на законите и за преценка на доказателствата, с което ще уеднакви съдебната практика и ще допринесе за развитие на правото, независимо, че се касае за отделен случай, в която връзка изразява несъгласие с кредитирането от съда на едни, вместо на други свидетелски показания и с възприемането на двата протокола, изготвени при незапазено място на ПТП. Жалбоподателката счита, че ВКС е задължен да вземе предвид разпоредбите на ЗДвП, като спазва принципа на законност, неспазването на който води до неспазване на принципа на справедливост, като в случая е нарушен чл. 5 ГПК – не може ВКС да позволи съдилищата различно да прилагат разпоредбите на ЗДвП и да преценяват погрешно доказателствата – липсва точно прилагане на закона, няма развитие на правото. Жалбоподателката заключава, че се касае за казуално тълкуване от ВКС, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като ВКС създава казуална практика, че казусът е уникален и подлежи на уникално тълкуване, в което се включва и нормативното, тъй като разпоредбите на ЗДвП трябва еднакво и точно да се прилагат и съдът трябва да спазва правилата за преценка на доказателствата. Иска да се допусне касационно обжалване.
В частната жалба се излага, че неправилно въззивният съд е присъдил разноски на ответника за въззивната инстанция 1000 лв., каквито не са направени и каквито ответникът не е поискал.
Ответникът по жалбите ЗД [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор на касационната жалба, оспорва същата по същество, като неоснователна, и с писмен Отговор на частна жалба възразява, че същата е неоснователна, тъй като разноски за въззивното производство са поискани и са направени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че цената на първия не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от оплакванията му за неправилност на решението, включително за допуснатите от съда процесуални нарушения. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това следва да се отбележи, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
ВКС, състав на второ търговско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване на основание чл. 274 ал. 2 ГПК и че частната жалба, като подадена в срок, е допустима и редовна.
Частната жалба е неоснователна. Във въззивната инстанция ответникът по делото е представляван от юрисконсулт, който е осъществил защитата му, поради което му се следват разноски с оглед неоснователността на въззивната жалба на ищцата. Такива разноски е поискал в подаденото Възражение от 28.09.2011 г. и с оглед цената на иска, правилно въззивният съд е определил размера им.
Поради изложеното жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата 200 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №610 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 3563/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1471 от 16.07.2012 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Лидия А. К. – от [населено място] да плати на ЗД [фирма] – [населено място] 200 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: