2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 813/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., срещу определение № 3 от 21.01.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което се оставя без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството против определение от 17.09.2012 г. на ВТОС по гр. д. № 1 013/2012 г. и се прекратява производството по в.ч. гр. д. № 7/2013 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по несъстоятелност срещу [фирма] [населено място] е образувано по молба на [фирма] [населено място]. С определение от 17.09.2012 г. на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 от Търговския закон ВТОС като предварителна обезпечителна мярка е постановил спиране на образуваните изпълнителни дела срещу длъжника. Срещу това този съдебен акт е депозирана частна жалба от [фирма] пред ВТАС, който с определение № 3 от 21.01.2013 г. я оставя без разглеждане и прекратява производството по в.ч. гр. д. № 7/2013 г. Изложени са доводи, че частният жалбоподател, въпреки че е кредитор на длъжник, не е надлежна страна в производството по несъстоятелност, поради което не е легитимиран да обжалва определението за наложените обезпечителни мерки на длъжника (независимо, че е взискател по изпълнително дело срещу него).
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 629а от Търговския закон законодателят е регламентирал възможността преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността да наложи предварителни обезпечителни мерки. В ал. 6 на посочената норма е определен реда, по който се обжалва постановеното определение, както и лицата, които могат да го атакуват. Видно от данните по делото, страни в производството по несъстоятелност са [фирма] и [фирма], които са легитимирани да обжалват наложените обезпечителни мерки. Частният жалбаподател, въпреки че е взискател на длъжника по образувано изпълнително дело срещу длъжника, не е страна в производството. И тъй като [фирма] не попада в кръга на страните, посочени в цитираните норми, същият няма законова възможност да обжалва определението на ВТОС, т. е. частната му жалба е процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна.
При тези фактически данни, определение № 3 от 21.01.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в.ч. гр. д. № 7/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 21.01.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в.ч. гр. д. № 7/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: