6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
София, 15.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 435/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Н. – ЕТ с фирма “Т. Н. – К.” -[населено място] срещу Решение № 224 от 5.ІІ.2010 г. по гр.д. № 624/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което в обжалваните от страните части е отменено Решение № 43 от 26.V. 2009 г. по гр.д. № 143/ 2007 г. на Р. окръжен съд в частта, с която е уважен искът за 8082 лв. – за 449 бр. погребения по съставени фактури и е оставено в сила решението в частта, с която е отхвърлен искът за 5310 лв. – за 295 бр. погребения без съставени фактури и в частта, с която е уважен искът за 500 лв. – за каменоделски услуги. Касационната жалба на ищцата е срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете: за 8082 лв. – за 449 бр. погребения, за които са съставени фактури и за 5310 лв. – за 295 бр. погребения, за които не са съставени фактури, както и в частта за разноските, с оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск, евентуално – за неправилност. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за 500 лв. – каменоделски услуги. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподател – ката поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по предявения иск, а не по непредявен иск, като изхожда от твърденията в исковата молба за правопораждащия факт и съдържанието на материалното право, чиято защита търси – като неправилно въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на договор. Жалбоподателката сочи, че е изложила в исковата молба, направила е изявление, че страните нямат договор и че иска суми, получени от ответника без основание, поради което въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№ 432/20.ІV.2000 г. по гр.д.№1358/ 1999 г., Р.№640/26.VІІ.2005 г. по т.д.№883/2004 г., Р.№965/ 22.Х.2008 г. по гр.д.№ 6130/2007 г., Р.№ 242/16.ІV.2009 г. по гр.д.№169/2008 г. Излага също, че по процесуалноправния въпрос за условията, при които фактурата може да удостовери съществуването на договор, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 532/ 26.ІІІ.2002 г. по гр.д.№1308/ 2001 г., Р.№1110/30.ХІ.2005 г. по т.д.№411/2005 г., Р. №71/22.VІ.2009 г. по т.д.№11/2009 г., в противоречие с които, без нито една от фактурите да съдържа предмета на задължението на ответника, въззивният съд е приел, че всяка от 449-те фактури съставлява частен документ, свидетелстващ за договорна връзка. Жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по материално – правен въпрос съществува ли договор, ако страните не са се съгласили по предмета му, по който въпрос ВКС е постановил Р.№1159/30.ХІІ.2008 г. Поддържа, че по въпроса за задължителната сила на съдебните решения – чл. 220 ал. 1 ГПК (отм.), съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Р.№409/12.VІІ. 2004 г. по гр.д. № 62/2004 г., Р.№ 1458/1.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 5048/ 2007 г., като не е зачел задължителната сила на Р.№ 397/2007 г. на ВАС по адм.д. №5329/2006 г. и на Р. №6332/2007 г. по адм.д.№2398/ 2007 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен и да отмени решението в частта, с която искът е уважен и да отхвърли иска, съдът е приел, че страните преди процесния период са обвързани[населено място] от 19.І.2000 г. за отстъпване на права за извършване на траурни услуги и Договор от 21.VІ.2000 г. за съвместна дейност, съгласно които ЕТ плаща на “О. дом” Русе по 18 лв. за всяко извършено от търговеца погребение, съгласно чл. 28 ал. 2 от Наредба № 13 на [община] за организация и управление на гробищните паркове и по 50 лв. месечно за поддържане на хигиената в гробищния парк, за разходи за вода, вход и др. За сумата 6735 лв. по издадените от “О. дом” 449 бр. фактури за периода м.ХІ.2003 г. – м.V.2005 г., съдът е приел, че се касае за частни документи, подписани от двете страни, свидетелстващи за създадена договорна връзка с определен предмет и цена – услуга с доставчик ответника и получател ищцата, и стойност 15 лв. без ДДС, поради което по тези фактури услугите са предоставени на ищцата и не е налице липса на основание за плащане и сумите не подлежат на връщане по чл. 55 ЗЗД, нито е налице получена облага въз основа на нищожен акт с оглед наложената на ответника санкция по чл. 18 ЗЗК. За периода м.ХІІ.2002 г. – м.ХІ.2003 г., за който липсват доказателства ищцата да е платила на ответника 5310 лв. за 295 бр. погребения, за които ответникът е издавал фискални бонове, в които сумите са посочени общо и не може да се установи за какви услуги ищцата ги е платила, искът е отхвърлен като неоснователен.
По оплакването за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск и искането за обезсилването му: същото е неоснователно. Трайноустановена е съдебната практика, съдържаща се и в посочените от жалбоподателя решения на ВКС: Р.№ 432/20.ІV.2000 г. по гр.д.№1358/ 1999 г., Р.№640/26.VІІ.2005 г. по т.д.№ 883/2004 г., Р.№965/ 22.Х.2008 г. по гр.д.№ 6130/2007 г. и Р.№ 242/16.ІV.2009 г. по гр.д.№169/2008 г., че ищецът очертава спорното право с основанието и петитума на иска, че задължение на съда е да се произнесе по изложените фактически обстоятелства, от които произтича претендираното материално право, като произнасяне от съда по факти, различни от изложените, прави решението недопустимо, като постановено по иск, какъвто не е предявен. Ищцата е поддържала: че е била заставена от ответника да плати сумите, за да може да извършва дейността по организиране на погребения, че не е искала от ответника да й бъдат извършени и предоставени посочените услуги, че няма сключен с него договор, въз основа на който да дължи платените суми, срещу които ответникът не й е предоставил каквато и да било услуга. По тези факти въззивният съд е приел, че в продължение на няколко години страните са били обвързани от договорна връзка, като ответникът е предоставял услуги на ищцата срещу посочената цена в издадените 449 бр. фактури за периода м.ХІ.2003 г. – м.V. 2005 г., ищцата не се е противопоставяла на така установената практика, нито е отказвала получаване на услугите или плащане, поради което няма основание да иска връщане на платеното – платено е по договор, а не без основание, нито е получена облага въз основа на нищожен акт, както неоснователно е поддържала ищцата. Като се е произнесъл по наведените в исковата молба факти, съдът е разгледал предявения иск и решението не е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Оплакванията на жалбоподателката за неправилно възприемане на поддържаните от нея факти и затова, че съдът не е приел доводът й, че страните не са обвързани от договор, поради което претендираните от нея суми неправилно са събрани от ответника и последният дължи връщането им, са основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск.
По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по предявения иск, като изхожда от твърденията в исковата молба за правопораждащия факт и съдържанието на материалното право, а неправилно въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения, тъй като съдът е разгледал предявения иск, в съответствие с установената практика по този въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържано като основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК.
По изложения процесуалноправен въпрос за условията, при които фактурата може да удостовери съществуването на договор. Неоснователно жалбоподателката поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 532/ 26.ІІІ.2002 г. по гр.д.№ 1308/ 2001 г., Р.№ 1110/30.ХІ.2005 г. по т.д.№ 411/2005 г., Р.№71/ 22.VІ.2009 г. по т.д.№ 11/2009 г. За да направи извода, че страните са обвързани с договорна връзка, въз основа на която през процесния период ответникът е предоставял на ищцата възможност да извършва стопанската си дейност, а ищцата е извършила плащанията по двустранно подписаните и неоспорени от нея 449 бр. фактури, съставени от ответника, съдът е основал изводите си на събраните доказателства – фактури, експертизи, гласни доказателства. Фактурите не са единствено доказателствено средство за създадената договорна връзка, в който смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателката, че фактурата трябва да съдържа съществените елементи на договора – предмета на задължението, без което е налице липса на предмет на договорната връзка. Фактурата е само част от възможните доказателства за установяване за създадената облигационна връзка и за изпълнението на договора, като фактите, свързани с изпълнението на договорни задължения, подлежат на доказване в исковото производство с всички доказателствени средства. Затова съдът е обсъдил фактурите във връзка с останалите доказателства – писмени и гласни – и е изложил съображения защо приема за неоснователен доводът на ищцата, че не е обвързана с ответника с договорна връзка, поради което ответникът й дължи връщане на сумите, платени без основание. Разрешеният от съда процесуалноправен въпрос за възможността да служи като доказателствено средство наред с останалите събрани по делото доказателства за създадените отношения между страните отразеното в двустранно подписани от страните фактури, въз основа на които ищцата е извършила плащане и не ги е оспорила в течение на годините, през които са съставяни, не е решен от въззивния съд в противоречие с установената по този въпрос съдебна практика.
По тези съображения е неоснователно искането на жалбоподателката да се допусне касационно обжалване по разрешения от съда материалноправен въпрос съществува ли договор. Решаването на въпроса има ли или не договорни отношения между страните по делото, е конкретен за делото и отговорът му зависи от събраните по този въпрос доказателства и посоченото от жалбоподателката Р. на ВКС №1159/30.ХІІ.2008 г. няма приложение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за задължителната сила на съдебните решения – чл. 220 ал. 1 ГПК (отм.), съгласно практиката на ВКС: Р. № 409/12.VІІ.2004 г. по гр.д. № 62/2004 г., Р.№ 1458/1.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 5048/ 2007 г., по който въпрос въззивният съд не зачел решенията на ВАС: Р. № 397/2007 г. по адм.д. № 5329/ 2006 г. и Р. № 6332/2007 г. по адм.д.№ 2398/2007 г., постановени на основание чл. 18 ал. 1 ЗЗК. Наложената на [фирма] -[населено място] имуществена санкция за извършените действия в противоречие на законова забрана по ЗЗК, няма отношение към разменените между страните по делото престации въз основа на създадената между тях договорна връзка и не обуславят начална липса на основание и задължение на ответника да върне на ищцата платеното, както се поддържа от жалбоподателката. Посочената практика на ВКС не се отнася за решения на ЗЗК по чл. 18 ал. 1 ЗЗК и за постановени по административен ред съдебни решения, поради което няма приложение към спора на страните по делото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата 400 лв. – разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 224 от 5.ІІ.2010 г. по гр.д. № 624/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. К. Н. – ЕТ с фирма “Т. Н. – К.” -[населено място] да плати на [фирма] -[населено място] 400 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: