3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С., 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 929/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Й. Й. от САК, срещу определение № 466 от 02.10.2012 г. на Шуменски окръжен съд, постановено по в. ч. т. д. № 464/2012 г. Със същото се потвърждава определение от 07.06.2012 г. по ч. гр. д. № 299/2012 г. по описа на Ш. в частта, с която е спряно незабавното изпълнение на заповед № 159/25.01.2012 г.,издадена по цитираното дело за сумата от 3 873,70 лв. В останалата част първоинстанционното определение е отменено и въззивният съд спира незабавното изпълнение на посочената заповед за горницата над 3 873,70 лв.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. В. М. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно, с оглед на което следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба – М. В. М. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Шуменският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 159 на 25.01.2012 г. по ч. гр. д. № 299/2012 г., с която е разпоредено длъжниците М. В. М. и Д. В. М., и двамата от [населено място] да заплатят солидарно на кредитора [фирма] [населено място] сумата от 30 925,55 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за банков кредит № 3 050/11.01.2008 г., от която 24 506,23 лв. – главница, 6 419,32 лв. – договорна лихва да периода 01.08.2009 г. до 23.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата (24 506,23 лв.), считано от 24.01.2012 г. до изплащане на вземането.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжниците, в което се съдържа и искане за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК, като са представени и копия от вноски бележки за плащане на задълженията им. С определение № 2 415/07.06.2012 г. РС [населено място] е спрял незабавното изпълнение на издадена заповед за сумата от 3 873,70 лв., като отхвърля искането в останалата част до пълния предявен размер. С определение № 466 от 02.10.2012 г., постановено по в. ч. т. д. № 464/2012 г. Шуменският окръжен съд частично отменя първоинстанционното определение и спира незабавното изпълнение на заповед № 159/25.01.2012 г. за горницата над 3 873,70 лв.
В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК законодателят е посочил определенията, които подлежат на обжалване пред ВКС, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 420 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, същото касае изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 466 от 02.10.2012 г. на Шуменски окръжен съд, постановено по в. ч. т. д. № 464/2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: