1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 10.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 335 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Б. Д. като ЕТ „Д. – Д. Д.“, гр. Търговище чрез процесуалния му представител адв. С. П. срещу решение № 169 от 20.01.2010г. по в. гр. дело № 344/2010г. на Окръжен съд Търговище. Въззивният съд е оставил в сила решение № 353 от 30.09.2009г. по гр. дело № 79/2009г. на Търговищки районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявеният от Д. Б. Д. като ЕТ „Д. – Д. Д.“, гр. Търговище против Ц. Т. С. като ЕТ „Марекс – Ц. С.“, гр. Търговище иск за връщане на сумата от 10 000 лв. ведно със законната лихва по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и насрещният иск, предявен от Ц. Т. С. като ЕТ „Марекс – Ц. С.“, гр. Търговище против Д. Б. Д. като ЕТ „Д. – Д. Д.“, гр. Търговище за сумата 5 296,50 лв. – обезщетение за вреди по чл. 335, ал. 3 ТЗ и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 240 лв. – разноски по компенсация. Въззивното решение е обжалвано само от ищеца по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В частта относно насрещния иск съдебният акт на Търговищки окръжен съд е влязъл в сила, тъй като не е обжалван от Ц. Т. С. като ЕТ „Марекс – Ц. С.“, гр. Търговище.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно и некоректно тълкуване на доказателства, необосновани изводи, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в писмено изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно неоснователното обогатяване при отпаднало основание в смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС за точното прилагане на закона. Релевира доводи за неправилно тълкуване на анулирането на фактури № 129/25.02.2004г. и № 156/04.03.2003г. и неправилни разсъждения, че парите от подписания запис на заповед от П. на Б. П. са за С.. Поддържа становище, че съдът е следвало да прецени приложените доказателства, тяхната истинност и правилност от финансова и данъчна страна, поведението на С. при анулирането на фактурите, укриването на доходи в счетоводството, връзката между свидетелите П. П. и Н. Н., от една страна, и С., от друга.
Ответникът Ц. Т. С. като ЕТ „Марекс – Ц. С.“, гр. Търговище чрез процесуалния си представител адв. Д. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията за допускане на касационно обжалване – не е посочена практиката на ВКС, която е нарушена, нито са посочени противоречиви решения на отделните съдилища в страната по конкретния казус, както и не са изложени доводи защо касаторът счита, че разрешаването на настоящия казус ще допринесе за развитието на правото с оглед кумулативното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 01.02.2003г. между страните е сключен договор за продажба на товарен автомобил „М.“ – 19321 с рег. № Т 00-14 АС за сумата 10 000 лв. и товарно ремарке „Хайзер“ с рег. № Т 00-14 ЕЕ за сумата 5 000 лв., на 02.02.2003г. бащата на ищеца срещу разписка е заплатил 4 000 лв. – част от цената по договора, на 04.02.2004г. между същите страни е сключен нов договор за продажба на товарното ремарке за сумата 12 500 лв., от които 10 000 лв. с кредит от Б. Д. Е. гр. Търговище. Въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и събраните писмени и гласни доказателства решаващият съдебен състав е констатирал, че ищецът не е доказал плащане на претендираните 10 000 лв. Изложени са съображения, че издадените фактура № 129/25.02.2004г. и касов бон за 5 000 лв. са анулирани, като и трите екземпляра от фактурата се намират в кочана при ответника – продавач, а по счетоводни данни при ищеца няма плащане нито на сумата 5 000 лв., нито на 12 500 лв. По отношение на издадената преди това фактура № 156/04.03.2003г. за сумата 18 000 лв. с ДДС и касов бон за 18 000 лв. – стойност на товарния автомобил и ремарке е установено, че същите са анулирани поради неплащане. Въззивната инстанция е констатирала, че със съгласие на ответника камионът и ремаркето са предадени за ползване на трети лица, от които с помощта на органите на МВР са иззети на 15.02.2007г. и върнати на С., който ги нарязал на скрап през м. август 2008г., за което получил сумата 5 703,50 лв. По делото е установено, че договорът за продажба на камиона и ремаркето е развален извънсъдебно с нотариална покана от 27.10.2008г. Решаващият съдебен състав е отхвърлил предявения иск поради недоказване на плащането на претендираните 10 000 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Като е посочил, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно неоснователното обогатяване при отпаднало основание в смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС за точното прилагане на закона, касаторът е смесил хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочените две разпоредби уреждат две различни основания за допускане на касационно обжалване.
Нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК визира допускане на касационно обжалване, когато въззивният съд се е произнесъл по релевантен за спора правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, под практика на ВКС по смисъла на посочената разпоредба се разбират тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По отношение на материалноправния въпрос относно неоснователното обогатяване при отпаднало основание в смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на Н., а именно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. дело № 1/1979г. на Пленум на ВС на Н.. В т. 1 от посоченото постановление са разяснени елементите на трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – предаване, получаване и начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /предл. 1/, извършване на престацията с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено /предл. 2/ и съществуване на основанието при получаване на престацията и отпадането й впоследствие с обратна сила /предл. 3/. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. В настоящия случай искът е предявен на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и в съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е изследвал фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и въз основа на тях е приел, че договорът за продажба е развален, но претендираната сума в размер 10 000 лв. не е платена на ответника, поради което последният не дължи връщането й на ищеца.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочената правна норма включва две кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да се допусне касационно обжалване на атакувания съдебен акт – точно прилагане на закона и развитие на правото. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма или се налага съдебната практика да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.
Относно процесуалноправния въпрос за обсъждането на събраните по делото доказателства е налице задължителна съдебна практика, съгласно която при постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди всички събрани, относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка, въз основа на тях да изложи приетата от него за установена фактическа обстановка, към която да приложи съответните правни норми. При постановяване на въззивното решение Търговищки окръжен съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика. Доколко правилно са възприети обсъдените доказателства и доколко установената фактическа обстановка съответства на доказателствата, е въпрос, който се отнася до обосноваността/необосноваността на решението и представлява касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл оплакванията за неправилно тълкуване на анулирането на фактури № 129/25.02.2004г. и № 156/04.03.2003г., неправилни разсъждения, че парите от подписания запис на заповед от П. на Б. П. са за С., неотчитане на поведението на С. при анулирането на фактурите, укриването на доходи в счетоводството, връзката между свидетелите П. П. и Н. Н., от една страна, и С., от друга, не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като предствляват основания за касиране на съдебния акт, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 169 от 20.01.2010г. по в. гр. дело № 344/2010г. на Окръжен съд Търговище. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.