Определение №389 от 15.6.2011 по търг. дело №1002/1002 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 389
гр. София, 15.06.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1002 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Ю. Б., срещу решение № V-104 от 16.07.2010г. по в. гр. дело № 968/2010г. на Окръжен съд Бургас, пети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 419 от 31.03.2010г. по гр. дело № 8374/2009г. на Бургаски районен съд, ХVІІ граждански състав в частта, с която е признато за установено спрямо ответника [фирма], [населено място], че в полза на ищеца [фирма], [населено място] съществува вземане по ч. гр. дело № 5900/2009г. на Бургаски районен съд, за което е издадена заповед № 4465 от 25.09.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер 22 874,37 лв. – неплатена цена на закупени стоки /строителни материали/ по посочени седем броя фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.08.2009г. до окончателното плащане, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 690,18 лв. – изтекли мораторни лихви за определени периоди, както и сумата 1 515 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1576 от 21.11.2000г. по гр. дело № 964/2000г. на ВКС, V г. о./: въпросите, свързани с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато не отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и разграничение от частния свидетелстващ документ; доказателственото значение на счетоводните книги и приложението на чл. 301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството – купувач лица; дължи ли купувачът по търговска продажба заплащане на цената на стоката, ако същата не му е доставена реално и между страните липсва уговорка за различен от определения в чл. 327, ал. 1 ТЗ начин на плащане; при липса на изрични документи, установяващи реална доставка на закупена при търговска продажба стока, възможно ли е тази доставка да бъде доказана само на основание счетоводни записвания при купувача на стоката.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Р. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че касаторът не е обосновал наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд въз основа на обсъдените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел за установено, че ответникът не е заприходил стоките по процесните седем броя фактури в съответните материални сметки като активи, но ги е изписвал директно от разходната си сметка, влагал ги е в дейността си, ползвал е данъчен кредит за тях, извършил е частично плащане по фактура № 500994/15.11.2007г. в размер 28,31 лв., поради което е направил извод, че между страните е възникнало правоотношение по договори за търговска продажба по процесните седем броя фактури, доставките по сделките са реално осъществени и ответникът по иска дължи заплащане на цената на стоката. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че правото на купувача за ползване на данъчен кредит може да бъде признато само ако представи доказателства пред данъчните органи за реално получаване на доставените стоки и услуги или ако е извършил авансово плащане преди възникване на данъчното събитие за облагаема доставка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението и въззивното решение, могат да се изведат разрешените процесуалноправни и материалноправни въпроси: въпросите, свързани с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, доказателственото значение на счетоводните книги, следва ли да се приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ в хипотезата на отразяване на фактурата в счетоводството на купувача на стоката, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. В решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. дело № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 30/08.04.2011г. по т. дело № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г. на ВКС, ІІ т. о. е изразено становище, че дори от подписите върху фактурите да не може да се направи извод, че подписалите ги лица са били упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, видно от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и тегления данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС. Посочените решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав и с която въззивният съд се е съобразил.
Въпросът „дължи ли купувачът по търговска продажба заплащане на цената на стоката, ако същата не му е доставена реално и между страните липсва уговорка за различен от определения в чл. 327, ал. 1 ТЗ начин на плащане” не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд след като е обсъдил събраните доказателства е приел, че доставките са реално осъществени, поради което се дължи заплащане на цената на стоките.
Въпросът „при липса на изрични документи, установяващи реална доставка на закупена при търговска продажба стока, възможно ли е тази доставка да бъде доказана само на основание счетоводни записвания при купувача на стоката” също е ирелевантен, тъй като въззивният съд е установил фактическата обстановка не само въз основа на счетоводните записвания при ответника по иска, но е анализирал и съобразил и представените фактури, данните за частично плащане по една от фактурите и ползвания данъчен кредит по ЗДДС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-104 от 16.07.2010г. по в. гр. дело № 968/2010г. на Окръжен съд Бургас, пети въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

1

Scroll to Top