4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 524/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр.София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 524/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 138/16.02.2010 год., постановено по гр.дело № 2527/2009 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС № 2965/23.06.2009 год. по гр.дело № 3395/2007 год. в отхвърлителната му част апелативният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на основание чл.226 КЗ още по 30 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от пострадалите при ПТП ищци, като е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част относно присъдените от СГС обезщетения в размер както следва: 70 000 лева – на А. М. Т. за нанесена тежка телесна повреда, съответно 20 000 лева – на непълнолетната Е. К. Ч./действуваща със съгласието на майка си Р. Х. Ч./ за нанесена средна телесна повреда ведно със съответните лихви за забава и съдебни разноски по компенсация съобразно уважената част от предявените искове. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в осъдителната му част, тъй като в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над уважения до предявения размер на претенциите по чл.226 КЗ решението на С. е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищците по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на двамата ищци, като същият е завишен неоснователно с оглед данните по делото и практиката на ВКС по аналогични дела.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага становище, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и разглеждането му ще допринесе за осъвременяване и уеднаквяване на съществуващата съдебна практика. Позовава се на р.№ 95/29.09.2009 год. по т.дело № 355/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., както и на ТР № 1/19.02.2010 год. по дело № 1/2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. М. Т. от с.Г.К. и Е. К. Ч./действуваща със съгласието на майка си Р. Х. Ч./ от с.Г.К. не вземат становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени претенциите за неимуществени вреди на двамата ищци, пострадали при ПТП на 24.10.2006 год., предявени срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност за сумите: 70 000 лева – в полза на А. Т. и 20 000 лева – на Е. Ч., като е присъдил допълнително по още 30 000 лева за всеки един от тях. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а.”Москвич” с рег.№ Е 11 82 ВА, управляван от С. К. Сотиров, който изгубвайки контрол над автомобила е навлязъл в насрещното платно и е ударил колата, в която са пътували ищците, което се потвърждава и от приложеното н.о.х.дело № 748/2007 год. на РС-Благоевград. Безспорно е установено също от медицинските експертизи и представената по делото медицинска документация, че в резултат на катастрофата на ищеца А. Т. са нанесени тежки телесни повреди, довели до ампутация на левия му крак над коляното, а непълнолетната Е. Ч. е получила съчетана травма-контузия и оток на мозъка с пълна загуба на съзнание, счупвания на черепната основа, на лявата част на долната челюст, на шесто и седмо ребра, разкъсване на тъпанчето на лявото ухо, довело до частична загуба на слух, контузии на лицето и бъбреците и др. При определяне конкретния размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалите при процесното ПТП за претърпените от тях болки и страдания. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, съдът е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите за всеки един от ищците-младата възраст на пострадалите, нанесените им тежки трайни и необратими увреждания, които при А. Т. са довели до ампутация на единия крак, а при Е. Ч. – до трайно увреждане на слуховия нерв.
При тези данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане поизтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които Софийският апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и цитираното в касационната жалба ТР № 1/19.02.2001 год. на ОСГК и ТК на ВКС. Погрешно в жалбата си касаторът сочи като съществен материалноправния въпрос по приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, който не е релевантен по конкретното дело, тъй като процесното ПТП е настъпило при безспорно установена изключителна вина на водача С. К. Сотиров и липсват доказателства за наличие на съпричиняване от страна на пострадалите ищци.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 138/16.02.2010 год., постановено по гр.дело № 2527/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: