3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 793 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя Р. Е. Р. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. С., срещу определение от 25.10.2011г. по ч. гр. дело № 9954/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на Р. Е. Р. срещу разпореждане от 28.03.2011г. по гр. дело № 63883/2010г. на Софийски районен съд, I ГО, 46 състав, с което е отхвърлено заявлението на Р. Е. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като докладчикът е следвало да си направи отвод. Поддържа становище, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, и излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Частният жалбоподател обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – определението на Софийски градски съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че заявлението следва да бъде отхвърлено, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение на вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Като е констатирал, че заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] за сумата от 30 000 лв. – главница и 3 200 лв. – лихва, с оглед обстоятелството, че за заявителя като физическо лице не важат предвидените в чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК изключения, уреждащи издаването на заповед за изпълнение, независимо от размера на вземанията, съдебният състав на СГС е приел, че разпореждането за отхвърляне на заявлението е правилно и законосъобразно.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът, респективно частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без частният жалбоподател да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията и оплакванията в частната касационна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение.
Частният жалбоподател е длъжен да обоснове също и основанията, въз основа на които иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Позоваването само на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без частният жалбоподател да е обосновал защо счита, че релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Независимо от това, настоящият състав счита, че липсата на отвод /самоотвод/ на член на съдебния състав при наличието на някое от основанията по чл. 22 ГПК не води до нищожност или до недопустимост на определението, а би могло евентуално да повлияе на правилността на съдебния акт. Релевантният правен въпрос по делото за значението на размера на претендираните със заявлението вземания и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е решен в съответствие с трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 495/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 508/2011 г., II т. о., ТК, определение № 540/21.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 366/2012 г., II т. о., ТК, определение № 680/ 17.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 290/2012 г., II т. о., ТК и други съдебни актове. Съгласно практиката на ВКС заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания за парични суми може да се издаде, когато искът е подсъден на районния съд /чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК/, т. е. когато вземането е до 25 000 лв. /чл. 104, т. 4 ГПК/, но не и когато искът подлежи на разглеждане от окръжния съд. Когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, същото подлежи на отхвърляне /чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК/. Като е констатирал, че заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] за сумата от 30 000 лв. – главница и 3 200 лв. – лихва и се е позовал на разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не са дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.10.2011г. по ч. гр. дело № 9954/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.