О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1025/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Т. П. – от [населено място] (трето лице – помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск) срещу Решение 683 от 27.ІV.2011 г. по гр.д. № 66/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 3940 от 29.VІІ.2010 г. по гр.д. № 4911/ 2008 г. на СГС, с което ЗД [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на В. А. А. – от [населено място] по иска по чл. 407 ал. 1 (отм.)ТЗ сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 9.ІІІ.2005 г., със законната лихва от същата дата и Г. П. Т. – от [населено място] е осъден по обратния иск по чл. 407 ал. 1 изр. 2 (отм.)ТЗ, вр. чл. 81 ЗЗ(отм.) да плати на ЗД [фирма] – [населено място] сумата 26 000 лв., със законната лихва от 9.ІІІ.2005 г., доколкото ЗД [фирма] – [населено място] е изплатил на В. А. А. обезщетението за неимуществени вреди 26 000 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че по разрешения материалноправен въпрос как се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, отговора по който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като значително е завишен размерът на определеното обезщетение. Жалбоподателят сочи съдебна практика: Р.№ 719/2008 г. по т.д.№ 403/2008 г. на ВКС, Р.№16/2009 г. по гр.д.№ 1766/2008 г. на САС и Опр.№599/2009 г. по т.д.№ 377/2009 г. на ВКС,с което не е допуснато касационното му обжалване, Р.на Врачан ски окръжен съд по гр.д.№ 512/2009 г. и Опр. № 132/ 2011 г. по гр.д. №93/2010 г. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване, Р.№ 107/2010 г. на БАС по гр.д.№168/2010 г., Р.№453/ 2009 г. по гр.д.№198/2008 г. на ВКС и Р.№999/14.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 2857/2007 г. на ВКС, ІІІ гр.о. Иска да се допусне касационно обжал -ване на въззивното решение, за да се уеднакви практиката и критериите за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, което счита, че е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба В. А. А. – от [населено място] – ищец по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата ЗД [фирма] – [населено място] – ответник по първоначалния иск – не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени първоначален и обратен осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ,предявен от В. А. А. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] за 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, по съображения, че с влязло в законна сила решение по НАХД №407/ 2007 г. на БРС, Г. П. Т. е признат за виновен, че на 9.ІІІ.2005 г. в [населено място], след употреба на алкохол и като е допуснал нарушение на посочените правила за движение ПДвП, е причинил на В. А. А. средна телесна повреда, за което му е наложено наказание по чл. 78а НК, както и лишаване от право да управлява МПС за посочения срок на основание чл. 343, вр. чл. 37 т.7 НК. Съдът е посочил, че от приложената Справка от Гаранционен фонд е установено, че л.а.”Пежо 405” с д.к. [рег.номер на МПС] , е застрахован при ответника. Отчитайки вида и характера на телесните увреждания, причинени на ищеца, продължителността и интензитета на прекърпените болки и страдания, възрастта на ищеца и затрудненията при усвояване на учебния материал, невъзможността да спортува и възможната проява на посттравматична епилепсия, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 26 000 лв. Обратния иск по чл. 407 ал. 2 (отм.) ТЗ, вр. чл. 81 ЗЗ (отм.), предявен от ЗД [фирма] – [населено място] срещу деликвента, управлявал в пияно състояние МПС-то, с което са причинени уврежданията на ищеца, съдът е уважил за 26 000 лв.
По разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иска по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ, неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на посочената съдебна практика. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото, с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят с представените копия от съдебни актове не доказва за аналогични увреждания, да е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в друг размер, различаващ се от този, определен от въззивния съд. Въпросът за размера на неимуществените вреди, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС за определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди съобразно установения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост.
Неоснователно е искането за допускане по този въпрос на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 683 от 27.ІV.2011 г. по гр.д. № 66/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: