1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№745
гр. София, 22.11. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 140 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата М. Р. М. от [населено място] срещу решение № 264 от 20.10.2010г. по в. гр. дело № 739/2010г. на Великотърновски окръжен съд, гражданска колегия, с което след отмяна на решение № 118 от 03.05.2010г. по гр. дело № 728/2009г. на Горнооряховски районен съд е прието за установено, че М. Р. М. от [населено място] дължи на П. С. С. от [населено място] сума в размер 4 000 лв., представляваща задължение за плащане по запис на заповед, издаден на 12.11.2008г. от М. Р. М. в полза на П. С. С. с падеж 03.01.2009г., за което вземане по ч. гр. дело № 463/2009г. на Горнооряховски районен съд са издадени на 12.03.2009г. разпореждане № 412 и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 412 и изпълнителен лист, и ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за двете инстанционни производства в размер 960 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „въпроса за приложението на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК; допустими ли са свидетелски показания за доказване на извършеното от ответницата по иска плащане по процесния запис на заповед; дали паричното задължение на ответницата е установено с писмен акт; представлява ли процесният запис на заповед писмен акт за установяване на паричното задължение на ответницата по каузалното правоотношение или договорът, от който е възникнал дългът”.
Ответникът П. С. С. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че в съответствие със закона и практиката на съдилищата въззивният съд е приел за недопустими свидетелски показания за доказване погасяването на парични задължения, установени с писмен акт. Релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, които са посочени схематично от касатора, без аргументация, не е посочено нито едно решение на ВКС в противоречие с обжалваното, а цитираните решения са в съответствие с постоянната съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че процесният запис на заповед отговаря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му – съдържа всички кумулативно изискуеми реквизити съгласно чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 536 ТЗ във връзка с чл. 486, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ТЗ, както и е настъпил неговият падеж съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Приел е за безспорно основанието за издаване на процесния менителничен документ – договор за заем за потребление /дадена от ищеца и получена от ответницата сума пари със задължение ответницата да ги върне на определен ден/. Решаващият съдебен състав е напарвил извод за недоказаност на направеното от ответницата лично възражение за погасяване на задължението чрез плащане. Изложил е съображения, че плащането не е установено с допустими доказателствени средства – писмени доказателства по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивната инстанция се е позовала на недопустимост на свидетелски показания за доказване на погасяването, включително плащането на паричен дълг, който е установен с писмен акт, от една страна поради това, че процесният запис на заповед установява и паричното задължение, възникнало от каузалното правоотношение, а от друга страна поради обусловеността на каузалното правоотношение с менителничното, възникнало от издаден действителен менителничен документ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Релевантният за спора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: допустими ли са свидетелски показания за погасяване на парично задължение, за което е издаден запис на заповед и чието каузално правоотношение е договор за заем, или е приложима нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Инвокираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. От една страна, касаторът не сочи на кои задължителни за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове, разрешеният от въззивния съд правен въпрос противоречи. От друга страна, по значимия за спора процесуалноправен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика на ВС и ВКС, формирана по реда на отменения ГПК във връзка с приложението на чл. 133, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, която намира приложение с оглед идентичността на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика, свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения са недопустими. При поето задължение за плащане по менителничния ефект, признаване на каузалното правоотношение от длъжника и възражение за погасяване на паричното задължение чрез плащане, погасяването на редовно възникналото менителнично задължение по издадената от ответника по иска по чл. 422 ГПК ценна книга следва да бъде доказано с допустимите доказателствени средства – писмени доказателства, съдебно-счетоводна експертизи, но не и със свидетелски показания, които са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Преодоляването на посочената забрана е уредено в чл. 164, ал. 2 ГПК – свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства, каквото съгласие в конкретния случай ищецът не изразил, а изрично се е противопоставил на заявеното доказателствено искане. Доколкото ответникът по иска – касатор в настоящото производство не оспорва възникването на задължаването си по процесния запис на заповед в качеството на негов издател, е недопустимо със свидетелски показания да установи погасяване на паричното задължение съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения законов текст, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторът е длъжен да представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Приложените от касатора съдебни актове не установяват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решение № 118/18.04.2003г. по в. гр. дело № 55/2003г. на Окръжен съд Търговище е във връзка с договор за заем със съставен документ – разписка, подписана от ответника, като съдът по аналогичен начин е приложил разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./; по отношение на решение № 341/18.11.2010г. по дело № 20104100500965 на Великотърновски окръжен съд не са налице данни, че е влязло в сила; а останалите съдебни актове са неотносими към настоящия правен въпрос – решение № 3/23.02.2005г. по в. гр. дело № 370/2004г. на Великотърновски апелативен съд се отнася до неизплатена цена по търговска продажба /чл. 318, ал. 1 във връзка с чл. 286 ТЗ/, решение № 355/24.04.1985г. по гр. дело № 210/1985г. на ВС, ІІ г. о. касае договор за заем, сключен между роднини по сватовство до втора степен, а решение № 13/15.01.1970г. по гр. дело № 2028/1969г. на ВС, І г. о. се отнася до договор, който не е сключен в писмена форма.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски окръжен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поради наличието на трайноустановена съдебна практика по релевантния за настоящия спор процесуалноправен въпрос, която не се налага да бъде променяна, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание посочения законов текст.
Поради това, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 20.10.2010г. по в. гр. дело № 739/2010г. на Великотърновски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.