О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 03.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4003 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Л. К. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Д. П. срещу решение № 54 от 01.07.2013г. по гр. дело № 85/2013г. на Апелативен съд Б., с което след отмяна на решение № 407 от 09.01.2013г. по гр. дело № 322/2012г. на Бургаски окръжен съд Л. К. К. е осъден да заплати на М. Н. Н. сумата 20 924 лв., представляваща обезщетение от лишаване на ищеца от ползване на имотите, предмет на договора за наем между страните за периода от 02.07.2007г. до 31.08.2010г., на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2011г. до окончателното й плащане, както и сумата 567 лв., представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 51/02.05.2012г. по т. дело № 105/2011г. на ВКС, ТК/ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: длъжен ли е въззивният съд при констатиране на неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд да повтори процесуалните действия по чл. 145 и чл. 146 ГПК. Касаторът поддържа становище, че повтарянето на действията по чл. 146 ГПК е необходимо, тъй като различните юридически факти изискват различни доказателствени средства, ново разпределение на доказателствената тежест, както и нови указания по делото за предприемане на съответните процесуални действия.
Ответникът М. Н. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Релевира доводи, че въззивната инстанция е определила в решението правилно правната квалификация на иска – по чл. 236 във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като не се е налагало повторение на процесуалните действия, нов доклад с посочване на правната квалификация, тъй като и за двата иска /чл. 59 ЗЗД и чл. 236 ЗЗД/ доказателствената тежест е еднаква и фактическата обстановка е една и съща.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по допускане на касационното обжалване с определение по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот, предмет на договора за наем, сключен на 02.07.2007г., за периода от 02.07.2010г. до 31.08.2011г. в размер 30 000 лв., изложил е съображения за основателност на претенцията за периода от 02.07.2010г. до 31.08.2011г., предвид прекратяване на договора за наем на 02.07.2010г., връщане на имота с протокол за въвод по посоченото изпълнително дело и на сутеренната стая в хода на исковото производство, а в диспозитива на решението е посочено, че сумата 20 924 лв. представлява обезщетение от лишаване на ищеца от ползване на имотите, предмет на договора за наем между страните за периода от 02.07.2007г. до 31.08.2010г., на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на Апелативен съд Б., граждански състав за отстраняване на евентуално допуснатата очевидна фактическа грешка.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 4003/2013г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Б., граждански състав за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка, след което делото да се изпрати обратно на ВКС за произнасяне по касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.