О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 04.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 750 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Й. Й., срещу решение № 687 от 02.05.2012г. по т. дело № 3009/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 561 от 10.06.2011г. по т. дело № 1306/2010г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-14 състав в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца Еф. Й.. Щетер Г., Федерална Република Германия, Райнау на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 25 425,79 лв., представляващи левовата равностойност на 13 000 евро, дължими по фактури № 980/2008г. и № 1220/2008г. и след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД още 101 655,73 лв., дължими по фактури № 08/780 от 03.09.2008г., № 08/830 от 23.09.2008г., № 08/989 от 23.10.2008г. и № 08/1220 от 04.12.2008г., заедно със законната лихва, считано от 19.05.2010г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10 397,57 лв. – обезщетение за забава върху сумата 127 081,52 лв., дължима за периода от 30.06.2009г. до 23.03.2010г., и на основание чл. 78 ГПК сумата 15 509,86 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни и материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1/ Може ли да се присъди възнаграждение по договор за изработка само по съставена от изпълнителя и осчетоводена от възложителя фактура или е необходимо СМР по договора да бъдат изпълнени и приети;
2/ Допустимо ли е да се претендира и съответно уважава от съда плащане на възнаграждение по договор за изработка, без да е уточнено в исковата молба и без да са налице доказателства по делото, какви СМР са извършени по вид, количество и обем, кога са приети и с какъв акт;
3/ Представлява ли доказателство за извършване на СМР по договор за изработка и приемането им от възложителя издадената от изпълнителя фактура;
4/ Материалноправният въпрос за приемане на изработеното от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД и процесуалноправният въпрос за доказателственото значение на счетоводните записвания и на издадените фактури;
5/ При липса на надлежно приемане на СМР следва ли да се счита, че възложената работа е изпълнена качествено и приета само като е описана в осчетоводена от възложителя фактура, както и при осчетоводена фактура, по която има частично плащане от страна на възложителя;
6/ В случай, че са извършени в законоустановените срокове и по законовия ред сторнировъчни операции на вече осчетоводени фактури, пораждат ли се правните последици, предвидени в чл. 301 ТЗ и следва ли да се приеме, че е налице мълчаливо приемане на описаната в сторнираните фактури работа.“
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 396/11.03.2011г. по т. дело № 474/2010г. на САС, ТО, 6 състав и решение № 230/25.02.2000г. по гр. дело № 1286/1999г.
Ответникът „Еф. Й.. Щ.” Г., ООД, Федерална Република Германия, Райнау чрез процесуален представител адв. Б. А. Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по релевантния за спора въпрос за доказателствената стойност на издадената от изпълнител фактура, която е осчетоводена от насрещната страна по договора има трайна и задължителна съдебна практика, инкорпорирана в съдебни решения на ВКС /решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 834/30.12.2009г. по т. дело № 749/2009г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил наличието на отношения между страните по сключен на 21.02.2008г. договор за изработка, по силата на който ищецът Еф Й. Щетер Г. е приел да извърши строително-монтажни работи съгласно предложения му от възложителя [фирма] проект на обща стойност 260 004,62 евро, описани подробно по 8 бр. позиции в потвърждение за поръчка с посочени приблизителни количества, единични цени и общо в евро. Пътно-строителните работи е следвало да се извършат чрез доставени от изпълнителя машини, управлявани от негови работници, като възложителят е поел задължението да заплаща и сумите, необходими за отиване и връщане на транспорта извън България, разходи, нощувки и други за служителите му, за времето на престой на машините по вина на възложителя по 350 евро на ден и за човек, а за техниката – 1 200 евро. Решаващият съдебен състав е констатирал, че издадените фактури № 08/780 от 03.09.2008г. за сумата общо 31 895 евро и № 08/830 от 23.09.2008г. за сумата общо 33 080,75 евро включват стойността на престой на машини, изтегляне на пръскачка и машина, престой на двама машинисти и една пръскачка и обратен полет за двама работници до Б. и че посочените фактури са осчетоводени при ответника по сметка 4011 „Доставчици във валута“ през 2008г. Във връзка с постигнатото на 24.09.2008г. между страните споразумение, на 30.09.2008г. възложителят [фирма] е извършил плащане към изпълнителя на стойност 30 000 евро, представляващо частично плащане по отворени позиции, между които и част от отразените в посочените две фактури суми, с което е признал наличието на задълженията по тези фактури.
Относно подписаното между страните на 24.09.2008г. допълнително споразумение за извършване на нови строително-монтажни работи с машини на изпълнителя – пръскачка при цена 75 000 евро за общо 40 000 кв. м., въззивният съд е приел, че с осчетоводяване на издадените от Еф. Й.. Щ. Г. фактури № 08/980 от 23.10.2008г. и № 08/1220 от 04.12.2008г. съответно за сумата 40 000 евро /стойност на доставката на пръскачката, машинно полагане на свързващото вещество около 20 000 кв. м./ и за сумата общо 52 500 евро /стойността на приемане и разпределяне на свързващото вещество, машинно полагане на свързващото вещество приблизително 20 000 кв. м. и изтегляне на пръскачката/ от ответника по сметка 4011 „Доставчици във валута“ през 2008г. и извършеното частично плащане от ответника на ищеца на 20.12.2008г. на сумата общо в размер 62 500 евро възложителят е признал наличието на задълженията, описани в посочените две фактури.
Възражението на ответника по иска за недължимост на сумите поради сторниране на процесните фактури е прието за неоснователно, тъй като сторнирането е извършено едностранно две години след редовното им осчетоводяване, в хода на исковото производство.
Възражението на ответника /касатор в настоящото производство/ за необходимостта от приспадане на извършени други плащания също е прието за неоснователно поради това, че тези плащания са извършени на друго основание за погасяване на други задължения.
След като е осъдил събраните доказателства и относимите доводи и възражения на страните въззивният съд е направил извод, че предявеният иск по чл. 266, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 127 081,52 лв., представляващи левовата равностойност на 64 975,75 евро – остатък по процесните четири фактури, е доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора по отношение на главницата е уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 10 397,57 лв. – обезщетение за забава върху сумата 127 081,52 лв. за периода от 30.06.2009г. до 23.03.2010г., предвид писмо – покана, получено от ответника по иска на 24.06.2009г. и предоставения срок за плащане от 5 работни дни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос „допустимо ли е да се претендира и съответно уважава от съда плащане на възнаграждение по договор за изработка, без да е уточнено в исковата молба и без да са налице доказателства по делото, какви СМР са извършени по вид, количество и обем, кога са приети и с какъв акт“ не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. От една страна, с исковата молба е индивидуализирано твърдяното договорно правоотношение за извършване на пътно строително-ремонтни работи, израязващи се в сваляне на закрепващ материал, машинно смесване с фреза на строителни смеси, машинно полагане на свързващо вещество, като възложителят е следвало да заплаща суми за работа и престой на техника и персонал, транспорта на машините и служителите. Доставянето и изтеглянето на машините и пристигането и напускането на служителите са конкретизирани в исковата молба, а извършената работа и престоя на машините и служителите – в допълнителната искова молба и фактурите, към които последната препраща. От друга страна, по делото са налице данни, че претендираната сума по процесните фактури включва стойността на престой на машини, изтегляне на пръскачка и машина, престой на двама машинисти и една пръскачка и обратен полет за двама работници до Б. във връзка с извършената от ищеца работа, стойност на доставка на пръскачката, машинно полагане на свързващото вещество около 20 000 кв. м. и изтегляне на пръскачката, които обстоятелства са приети за установени с факта на осчетоводяване на фактурите, споразумението от 24.09.2008г. и извършените частични плащания.
Останалите формулирани от касатора материалноправни въпроси се отнасят до доказателствената стойност на осчетоводените от възложителя и изпълнителя фактури, дали същите представляват доказателство за изпълнени и приети строително-ремонтни работи, удостоверяват ли осчетоводените при двете страни фактури извършване на възложената работа и приемането й от възложителя. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като е формирана постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, съгласно която след като фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри на възложителя, задължението е осчетоводено в кредита на сметка 4011 „Доставчици във валута”, то е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР въпреки липсата на двустранен приемо-предавателен протокол между страните. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011г. по т. д. № 263/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. Отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като задължение по кредита на сметка 4011 „Доставчици във валута” представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Позоваването на противоречие с решение № 396/11.03.2011г. по т. дело № 474/2010г. на САС, ТО, 6 състав и решение № 230/25.02.2000г. по гр. дело № 1286/1999г. не обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се касае до различна фактическа обстановка – от решението на САС и определението на ВКС, с което същото не е допуснато до касационно обжалване, се установява, че с договорът страните са предвидили издаване на протокол образец 19, а в решението на ВКС е констатирано, че приемането на работата е извършено с двустранно оформен акт образец 19. В настоящия случай в потвърждението на поръчката и подписаното между страните споразумение не е уговорено двустранно подписване на приемо-предавателен протокол за изпълнената работа и въззивният съд е направил извод за извършване на възложените услуги въз основа на други писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза.
Последният, посочен от касатора материалноправен въпрос, е важен, но не е единственият, който е обусловил решаващата вола на съдебния състав, поради което, както и да бъде решен, същият не би променил изходът на спора. Основателността на предявения иск е обоснована освен с осчетоводяване на задължението по процесните фактури при ответника по иска по кредита на сметка 4011 „Доставчици по аванси”, също и със сключеното на 24.09.2008г. споразумение и извършените частични плащания на 30.09.2008г. и 20.12.2008г.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 687 от 02.05.2012г. по т. дело № 3009/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.