3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
С., 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 824/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Ефе от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К. от САК, срещу определение № 217 от 28.07.2011 г. по ч. т. дело № 183/2011 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение. Със същото се е оставен без уважение жалбата на Ефе против протоколно определение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 119/2011 г. на ОС [населено място], с което не е прието възражението на частния жалбаподател за липса на местна подсъдност.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията се и представил и съдебни актове на ОС [населено място] и Върховен касационен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 119/2011 г. пред Сливенски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] [населено място] срещу М. Ефе от [населено място], с който да бъде установено, че ответникът дължи сумата от 50 000 евро в полза на ищеца, въз основа на запис на заповед от 18.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 27.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил своите доводи и оспорва съдържанието на процесния запис на заповед, с оглед на което съдът е допуснал съдебно-графологична експертиза. На 09.06.2011 г. е постъпило възражение от М. Ефе за липсата на местна подсъдност. С протоколно определение от 20.06.2011 г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника, като е приел, че същото е направено извън срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. Този съдебен акт е обжалван пред БАС, който с определение № 217 от 28.07.2011 г. по ч. т. д. № 183/2011 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без уважение подадената частна жалба, споделяйки изцяло доводите на първинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е посочил въпроси, които той смята, че са от значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК във всички други случай извън тези по ал. 1 и ал. 2 на цитираната разпоредба възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Съдът е задължен да следи служебно само за родовата подсъдност, но не и за местната подсъдност. Посочената норма изключва възможността ответникът да възрази в по-късен момент срещу избраната от ищеца местна подсъдност и съдът не разполага с правомощия да се произнася служебно относно местната подсъдност, ако не е сезиран с възражение от ответника, заявено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от данните по делото, ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал възражението извън определения срок, т. е. правото му да възрази срещу местната подсъдност се е преклудирало, съгласно действащата в момента процесуална уредба. По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 362/20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г.ІІІ ГО, определение № 930/30.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 677/2010 г. на ІІ ТО и др. Според същата съдът се произнася по възражението за липсата на местна подсъдност само и единствено ако е бил сезиран с възражение от ответника в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. При постановяване на въззивното определение Бургаски апелативен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Представените от жалбоподателя съдебни актове не обосновават наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка и не касаят поставения в настоящото производство процесуалноправен въпрос.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми. С цел еднаквото им прилагане от съдилищата, разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й съществува постоянна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, видно и от цитираните определения, постановени при действието на новия ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 217 от 28.07.2011 г. по ч. т. дело № 183/2011 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: