1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
С., 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 428/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място], чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. Г. П. – И., срещу определение № 955 от 29.12.2009 г. по т. д. № 650/2009 г. на Окръжен съд [населено място], Търговско отделение. Със същото се потвърждава разпореждане № 3 006 от 24.09.2009 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 4 215/2009 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място], Т. Й. Д. и С. А. И., двамата от [населено място] за солидарно заплащане на следните суми: 59 999,48 лв. – главница, 727,54 лв. – просрочена редовна лихва от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г., 2 926,38 лв. – просрочена наказателна лихва от 01.07.2009 г. до 13.09.2009 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото, въз основа на извлечение с изх. № 907-122/14.09.2009 г. от счетоводните книги на заявителя по договор за овърдрафт № 61 607/2008 г. от 08.09.2008 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС, СГС, ОС [населено място], Ос [населено място], заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от РС [населено място].
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 3 006 от 24.09.2009 г. по ч. гр. д. № 4 215/2009 г. РС [населено място] е отхвърлил изцяло подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК срещу [фирма] [населено място], Т. Й. Д. и С. А. И., двамата от [населено място] за солидарно заплащане на следните суми: 59 999,48 лв. – главница, 727,54 лв. – просрочена редовна лихва от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г., 2 926,38 лв. – просрочена наказателна лихва от 01.07.2009 г. до 13.09.2009 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото, въз основа на извлечение с изх. № 907-122/14.09.2009 г. от счетоводните книги на заявителя по договор за овърдрафт № 61 607/2008 г. от 08.09.2008 г.
Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като липсват данни, че кредитът е направен предсрочно изискуем и дали са настъпили условия за това. Наведени са доводи, че настъпването на посоченото в чл. 1.8.2. от договора „друго обстоятелство” (незадоволително финансово-икономическо състояние на фирмата на длъжника – кредитополучател) по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК може да бъде удостоверено само с официален или с изходящ от длъжниците документ, каквито той не представил. Този факт не е удостоверен с представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги по партидата на кредитополучателя.
Срещу разпореждането на РЗСЗ е депозирана частна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място] пред ОС [населено място], който е потвърдил обжалвания акт с определение № 955/29.12.2009 г. по т. д. № 650/2009 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и необходимостта банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в който смисъл е и константната практика на ВКС. Действително, в чл. 1. 8. 2. от Договора за овърдрафт е предвидена възможност ако по преценка на банката, финансовото и икономическото състояние на кредитополучателя е незадоволително и/или не е изпълнявал коректно и точно задълженията си по договора, банката има право еднократно да прекрати договора, считано от 31.08.2009 г., респ. от 31.08.2010 г. Това обаче, не става автоматично, а банката следва да уведоми длъжника, че е упражнила правото си по договора като посочи конкретно за неизпълнението на кое задължение и от кой момент кредита става предсрочно изискуем. От приложените по делото извлечения от счетоводни сметки не може да бъде установено защо кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Освен това, жалбоподателят не е представил доказателства, че е уведомил длъжниците за решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Окръжен съд [населено място] се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Старозагорския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 955 от 29.12.2009 г. по т. д. № 650/2009 г. на Окръжен съд [населено място], Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: