6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 945/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр.София, 29.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 945/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. И. от АК-Б. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 54/16.07.2012 год., постановено по т.дело № 151/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 10/23.03.2012 год. по т.дело № 52/2011 год., с което е уважен предявеният от Я. П. Иванова от [населено място] иск по чл.74 ТЗ и са отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на ответното дружество, проведено на 31.01.2011 год., за изключване на ищцата от дружеството и преразпределение на дяловете й на другия съдружник – И. Й. И..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото съдът е отменил решението на ОС от 31.01.2011 год. като не е съобразил депозираното в хода на процеса пред първоинстанционния съд заявление от съдружника И., че оттегля подписа си от съставения протокол от същата дата, като по тази причина според касатора следва да се счита, че проведеното общо събрание не се е състояло. Навежда доводи, че след като е констатирал, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на събранието, съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи за незаконосъобразност на взетите от ОС решения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос доколко взетото от Общото събрание на съдружниците решение може да бъде променяно в срока за обжалване на същото и при наличие на подадена жалба до съда от някой от съдружниците.
Ответникът по касационната жалба Я. П. Иванова от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат М.М. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора договор за правна защита и съдействие от 26.09.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.74 ТЗ и са отменени като незаконосъобразни решенията на проведеното на 31.01.2011 год. Общо събрание на съдружниците на [фирма] относно изключването на ищцата от дружеството и разпределението на дяловете й на останалия съдружник И. Й. И.. По делото е безспорно установено, че общото събрание е проведено на посочената дата с участието на двамата съдружници /всеки с 50% дялово участие в капитала на дружеството/ и в присъствието на адвокатите П. П. от АК-С. и Р. С. от АК-Б., както и на лицата И. И. и И. И.. Безспорно е също, че събранието е протекло съобразно предварително обявения в поканата дневен ред и е взело съответните решения подробно описани в съставения протокол № 2/31.01.2011 год., подписан от двамата съдружници-факт, който се признава и от ответника в подадения отговор на исковата молба. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на събранието, в т.ч. наличието на необходимия кворум и мнозинство за вземане на решенията при съобразяване с разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ. За да отмени решенията на процесното общо събрание, въззивният съд е извършил преценка на съдържанието на отправеното до съдружника писмено предупреждение и с оглед предприетото от ищцата оспорване – доколко изключването е осъществено при условията на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал във връзка с всяко от посочените основания за изключване, съдът е направил решаващия извод за незаконосъобразност на взетите от ОС на О. решения поради липса на материалноправните законови предпоставки за изключване, а именно – наличието на виновно неизпълнение на членствени задължения на ищцата и тяхното конкретно проявление. Прието е за неоснователно поддържаното от ответника становище с оглед представеното в хода на първоинстанционното производство заявление от 10.03.2011 год. от съдружника И. Й., че оттегляйки подписа си под протокола от 31.01.2011 год., общото събрание следва да се счита за несъстояло се. Изложени са аргументи, че решенията на ОС на О. не са акт на отделните съдружници, а на орган на дружеството, поради което същите могат да бъдат променяни или изменяни единствено и само по начина и реда, по който са били взети.
При тези данни релевантният за изхода на спора правен въпрос се свежда до рамките на контрола, който упражнява съда в производството по чл.74 във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно постоянната и непротиворечива съдебна практика, в производството по чл.74 ТЗ съдът проверява законността на проведеното общо събрание досежно процедурата по свикването и провеждането му. В случай, че предвидената процедура е спазена, се извършва проверка и на законосъобразността на взетите решения, която обхваща наличието на предвидените от закона предпоставки, за да бъде изключен съдружника. За да се уважи или отхвърли иска по чл.74 във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ следва да се установи след преценка на събраните по делото доказателства налице ли са отделните хипотези на цитирания текст, послужили като основание за налагане на предвидената санкция на неизправния съдружник, като тежестта на доказване е на ответника по делото. Касае се за проверка на законосъобразността, а не на целесъобразността на решението за изключване, която предполага отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона. В чл.126, ал.3 са предвидени законовите основания за изключване на съдружник, които се свеждат до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл.124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Критериите следва да се търсят както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и др.подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. В този смисъл е и р.№ 171/14.03.2012 год. по т.дело № 860/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая, с оглед данните по делото, проверявайки законосъобразността на решенията на процесното ОС съдът се е произнесъл в съответствие със закона и цитираната съдебна практика на ВКС, която съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер за долустоящите съдебни инстанции. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос доколко взетото от ОС решение може да бъде променяно в срока за обжалване на същото и при наличие на подадена жалба до съда е ирелевантен за изхода на спора, тъй като в случая по делото липсват данни, че процесните решения, взети на 31.01.2011 год., впоследствие са били изменени или отменени от Общото събрание на ответното дружество при спазване на предвидения в ТЗ и Устава на дружеството ред. Що се отнася до заявлението на съдружника И. И. от 10.03.2011 год., че оттегля подписа си от протокола на събранието, това заявление не поражда правна последица на отмяна или изменение на взетите решения на процесното Общо събрание на О., още по-малко – да заличи с обратна сила съществуващите вече решения, независимо от това дали е поискана отмяната им от съда по реда на чл.74 ТЗ.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му с оглед отстраняване на неяснота в правната уредба, какъвто не е настоящия случай. Нормите на чл.74 и чл.126, ал.3 ТЗ са достатъчно ясни и по приложението им е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора му договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 54/16.07.2012 год., постановено по т.дело № 151/2012 год.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургаска, Стопански двор да заплати на Я. П. Иванова, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 500/петстотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: