4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
С., 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2717/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. Я. – от [населено място], В. обл. срещу Решение № 1756 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 2572/ 2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №86 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 11/ 2009 г. на Провадийски районен съд, с което Д. П. Я. е осъден да плати на К. А. К. – от [населено място], общ. Дългопол 15 000 лв. по Запис на заповед, издаден на 15.09.2003 г., с падеж 15.10.2003 г., със законната лихва от 10.01.2009 г. и 10 000 лв. по Запис на заповед, издаден на 22.07.2003 г., с падеж 22.11.2003 г., със законната лихва от 10.01.2009 г., с оплакване за недопустимост, което основава на нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, евентуално за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси: следва ли да са налице предпоставките обогатяване и обедняване за успешното провеждане на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ, следва ли съдът да разгледа каузалното правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, в противоречие с практиката на ВКС: Р.№121/01.07.2009 г. по т.д.№55/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№110/08.11.2010 г. по т.д.№ 949/2009 г. на І т.о.; Р.№149/05.11.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г. на І т.о.; Р.№135/ 20.12.2010 г. по т.д.№13/2010 г. на І т.о.; Р.№ 31/05.04.2012 г. по т.д. №55/2011 г. на ІІ т.о. Жалбоподателят поддържа, че по делото е имало недвусмислени твърдения за издаването на записите на заповед по заемни договори, което съдът е намерил за ирелевантно и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: допустим ли е иск по чл. 534 ал. 1 ТЗ, когато приносителят на ценните книги е предприел действия за запазване правата по менителничните ефекти – производство по чл. 417 ГПК, неприключило към датата на предявяване на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба К. А. К. – от [населено място], общ. Дългопол по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че въззивното решение съответства на установената съдебна практика и че той не е твърдял, че е издал записите на заповед за обезпечаване на вземания, възникнали по договори за заем.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решение, с което Д. П. Я. е осъден да плати на К. А. К. 15 000 лв. по запис на заповед, издаден на 15.09.2003 г., с падеж 15.10.2003 г., и 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 22.07.2003 г., с падеж 22.11.2003 г. Изложени са съображения, че са обезсилени издадените заповеди по чл. 417 т. 9 ГПК по гр.д.№ 218/ 2008 г. и гр.д. №231/2008 г. на РС – Провадия и са налице предпоставките по чл. 534 ТЗ – ищецът е легитимиран да предяви иска, като приносител на записите на заповед, ответникът е пасивно легитимиран да отговаря, като издател на записите на заповед, налице са действителни, но прескрибирани или преюдицирани менителнични ефекти, обогатяване на ответника за сметка на ищеца и причинна връзка между тях.
Изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси за предпоставките за успешното провеждане на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ, включително за значението на каузалното правоотношение, изпълнението на което е обезпечено с издадените записи на заповеди и следва ли да е налице съответно обогатяване и обедняване на страните, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика.
Предпоставките на субсидиарния иск на приносителя на запис на заповед срещу издателя на ефекта за неоснователно обогатяване по чл.534 ал. 1 ТЗ са:действителен от формална страна менителничен ефект, държане на ценната книга, и прескрибирано право по нея, като правото на иск възниква от момента на изгубване на исковете по ефекта, съгласно чл. 534 ал. 2 ТЗ. Със съдържащото се в записа на заповед парично вземане, се съизмерява настъпилата в патримониума на приносителя на ефекта вреда, довела до увеличаване имуществото на издателя на записа на заповед. В производството по иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ с оглед специфичните менителнични правоотношения не се изследва степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя на ефекта не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането е погасено по давност, обогатяването на издателя на записа на заповед е в това, че той не намалява пасива в имуществото си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението си към приносителя на ефекта. Независимо от абстрактния характер на записа на заповед при възникнал между страните спор и твърдяно от приносителя или направено от издателя на записа на заповед възражение, се изследва каузалното правоотношение, респ. съществуването на вземането, което записът на заповед обезпечава, като се проверят фактите и обстоятелствата от значение за изпълнение на каузалната сделка, съответно – дали вземането по нея съществува или не. Доводи, произтичащи от каузалното правоотношение са релевантни, ако са свързани с погасяването на ефекта. В този смисъл са постановените по чл. 290 ГПК от ВКС и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№452/07.04.2009 г. по т.д.№ 453/2008 г. на ІІ т.о., Р.№ 110/08.11.2010 г. по т.д.№ 949/2009 г. на І т.о., Р.№135/20.12.2010 г. по т.д.№13/2010 г. на І т.о., Р.№133/05.07.2013 г. по т.д.№104/2011 г. на ІІ т.о. и Р.№90/10.09.2012 г. по т.д.№ 431/2011 г. на ІІ т.о.
Ищецът – приносител на двата записа на заповед, които са прескрибирани, е изгубил възможността успешно да реализира менителничното си субективно право спрямо издателя им, менителничните ефекти са действителни, ищецът е поддържал в исковата молба, че записите на заповед обезпечават дадени в заем на ответника парични средства, ответникът не е оспорил създадено каузално правоотношение предвид изявлението в Отговор-молба от 19.09.2011 г., че ”процесните книги са издадени с обезпечителна цел на съществуващо между страните каузално правоотношение ” и не е доказал да е погасил задължението си, поради което дължи плащане. Като е уважил иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ, решаващият съд е решил изложените материалноправни въпроси в съответствие с посочената съдебна практика. Неоснователно жалбоподателят се позовава на Р. №149/05.11.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г. на І т.о., което се отнася за иск по чл. 422 ГПК, и на Р.№121/01.07.2009 г. по т.д.№55/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№31/05.04.2012 г. по т.д.№ 55/2011 г. ВКС, ІІ т.о., които се отнасят за пряк менителничен иск.
С оглед обстоятелството, че по време на делото съдът е обезсилил издадените заповеди по чл. 417 т. 9 ГПК по гр.д.№ 218/ 2008 г. и гр.д. №231/2008 г. на РС – Провадия, не е релевантен изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за допустимостта на иск по чл. 534 ал. 1 ТЗ, когато приносителят на ценните книги е поискал в заповедно производство издаване на заповеди по чл. 417 ГПК, неприключило към датата на предявяване на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ. Въпреки това следва да се посочи, че ВКС в Р.№132/07.06.2010 г. по т.д.№161/2009 г., ІІ т.о. е приел, че погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск е онзи юридически факт, от който възниква за него право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал. 1 ГПК срещу издателя на ефекта, като е правно ирелевантно наличието или не на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1756 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 2572/ 2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: