1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София, 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1076 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. К. А., гражданин на Република И. чрез процесуален представител адв. В. Д. срещу решение № 1404 от 28.07.2011г. по гр. дело № 1438/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което след частична отмяна на решение от 10.02.2011г. по гр. дело № 6682/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 6 състав, са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за сумата 56 719,44 лв., представляваща част от покупна цена за недвижим имот – апартамент № С 216, разположен на втория етаж, ниво V3, от сграда С в комплекс от апартаменти „А. Вали”, [населено място], както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 5 865 лв., представляваща депозит – част от покупната цена на недвижим имот за горепосочения апартамент, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 09.07.2009г. до окончателното им изплащане, като са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 4 851,69 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон /чл. 9 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД, чл. 87 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/ и необоснованост. Поддържа твърдение, че въззивният съд превратно е тълкувал безспорните факти, като по този начин е заместил действителната воля на страните, и прилагането на чл. 20 ЗЗД е извършено в противоречие със закона. В касационната жалба са развити подробни съображения за противоречие с действителната обща воля на страните на даденото от съда тълкуване на договорните клаузи на чл.4.2 и чл.4.1. б. „б”, релевантни за преценката на правните последици от учредените от ответника ипотеки върху поземления имот и правото на строеж за изграждане на процесния недвижим имот.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: „1/ Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл. 4.2. във връзка с чл. 4.1. от процесния договор; 2/ Има ли правно валидно значение фактът дали към момента на осъществяване на сделката /учредяването на ипотеката/ същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или създава потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще; 3/ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за наличие на реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариалното прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, че договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба /нарушението на чл. 4.2. от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача – касатор; 4/ Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл. 20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия, със своята, като по този начин стигне до изменение на договора”.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. М. Г. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове, Софийски апелативен съд е приел, че същите са неоснователни, тъй като сключеният между страните предварителен договор не е развален едностранно от ищеца – купувач с отправено във формата на нотариална покана изявление. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че с предварителния договор продавачът не е поемал задължение за представяне на документи за собственост и удостоверение, че имотът е чист от тежести преди нотариалното изповядване на сделката, както и че няма данни продавачът да е поемал задължения с такъв предмет преди сключването на окончателния договор, поради което неизпълнението им не може да породи правни последици. Въззивната инстанция е преценила, че постигнатите в предварителния договор уговорки ясно и недвусмислено обективират воля за едновременно изпълнение към момента на сключване на окончателния договор на двустранно поетите насрещни задължения – за прехвърляне на имота от страна на продавача чист от тежести съгласно чл. 4.1.б. „б” срещу заплащане на остатъка от цената съгласно чл. 2.3.б.„г”.
Мотивирано е становище, че въпреки липсата на предварително писмено съгласие от ищеца за учредяване на договорна ипотека върху имота ищецът не се е възползвал от договорената в негова полза възможност едностранно и без предизвестие да развали договора, а е дал възможност на продавача да се освободи от тежестта, както и че сам по себе си фактът на липса на предварително писмено съгласие не е достатъчен да обуслови настъпване на предвидената в клаузата на чл. 4.2. от договора последица – право на купувача на едностранно разваляне на договора.
След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че процесният договор за учредяване на ипотека не представлява сделка от категорията на посочените в чл. 4.2. във връзка с чл. 4.1. б. „б” от договора, при която се увреждат интересите на купувача. В тази връзка съдебният състав е изтъкнал обстоятелството, че предприетото учредяване на ипотека е с цел финансиране със заемни средства на такова мащабно строителство, което е обичайна практика, както че са налице данни по делото за поетапно заличаване на ипотеката при прехвърляне собствеността върху конкретен обект.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите и доводите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените въпроси целят да обосноват твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело, извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и се разрешава в резултат на тълкуване съдържанието на приложимите клаузи на процесния предварителен договор – чл. 4.1., б. „б” и чл. 4.2. Данните по делото сочат, че решаващият съд е приложил правилата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимите клаузи на процесния договор, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения. Изводите, до които е стигнал въззивният съд в резултат на това тълкуване, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в горепосоченото тълкувателно решение.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените решение № 559/17.05.1993г. по гр. дело № 1724/1992г. на ВС, ІV г. о. и определение № 663/21.10.2009г. по т. дело № 565/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не са от категорията на актовете, визирани в посочения законов текст съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., независимо, че представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от посоченото тълкувателно решение, не доказва противоречиво разрешаване на въпроса за тълкуване на договорните клаузи, с оглед изясняване действителната обща воля на страните, тъй като, от една страна, между него и обжалвания съдебен акт липсва обективен идентитет, а от друга, установяването на действителната воля на страните в различните договори по конкретните дела е в зависимост от различните договорни клаузи, които и в двата случая са тълкувани съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е представил относима съдебна практика по смисъла на т. 3 от посоченото тълкувателно решение. Различният изход на спора в решение № 559/17.05.1993г. по гр. дело № 1724/1992г. на ВС, ІV г. о. и обжалваното въззивно решение се дължи на различна фактическа обстановка и различни договорни клаузи в конкретните договори.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. дело № 1438/2011г. на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 000 лв., съгласно направеното искане и приложен списък по чл. 80 ГПК за присъждане на платено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. без ДДС и приложено платежно нареждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1404 от 28.07.2011г. по гр. дело № 1438/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА Р. К. А., гражданин на Република И. с адрес: 9 Parkhill D., Kilnamanagh, Tallaght, Dublin 24, I., съдебен адрес [населено място] 1000, [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 6, адв. В. Н. Д. да заплати на [фирма], [населено място] 1000, [улица], ет. 1, ап. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.