2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 14.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 167/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М. – двамата от [населено място], Ю. С. П. – от [населено място], обл. Г., Д. М. Б. и Б. М. Б. – двамата от [населено място] срещу Определение № 1975 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1712/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 4.Х.2010 г. по гр.д. № 2919/ 2009 г. на СГС, с което е върната исковата молба поради невнасяне на държавна такса. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като ищците се освободят от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ, алтернативно – СГС да бъде задължен да се произнесе по искането за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. В Изложение за допустимост жалбоподателите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по изложените съображения.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество частната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по частната жалба, констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е върната на ищците исковата молба поради невнасяне на държавна такса,по съображения, че предявените искове не са за възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, тъй като изобретението не е регистрирано и върху него ищците нямат права, поради което неоснователно поддържат, че не дължат държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ. По искането до първоинстанционния съд за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК въззивният съд е изложил, че първоинстанционният съд ще се произнесе след влизане в сила на въззивното определение.
С оглед искането на ищците, съдържащо се в Частна жалба вх.№69412/11.Х.2010 г. за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, ВКС в настоящия състав намира, че следва първоинстанционният съд да се произнесе по това искане, след което да се разгледа частната касационна жалба срещу въззивното определение от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1712/2010 г. В случай, че въззивното определение се потвърди и влезе в сила определението за прекратяване на производството по делото по исковете на ищците срещу “ВиК” – [населено място], първоинстанционният съд не би могъл да разгледа молба по чл. 83 ал. 2 ГПК по върната искова молба и прекратено дело.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 167/ 2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по искането на ищците по чл. 83 ал. 2 ГПК, съдържащо се във въззивна частна жалба № 69 412/11.Х.2010 г.
След постановяване на акт по чл. 83 ал. 2 ГПК делото да се върне във ВКС за разглеждане на частна касационна жалба № 139/7.І.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: