5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 47/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр.София, 16.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 47/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.К. от АД”К., Д., Д.”, [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 322/03.07.2012 год., постановено по в.гр.дело № 505/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд № 152/23.02.2012 год. по гр.дело № 2675/2011 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2011 год. по ч.гр.дело № 2174/2011 год. на РС-Пазарджик за сумите: 21 000 лева, представляваща частично неизплатена цена за закупена захар по фактура № 14201/28.10.2010 год. ведно със законната лихва, както и 1 080 лева – мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, като е дал вяра на представените счетоводни документи и счетоводни записвания в търговските книги, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по-конкретно: дали двустранно подписаната фактура от представителите на двете страни по сделката, която е отразена в търговските книги, осчетоводена е от страна на ответника, който е упражнил по нея правото си на данъчен кредит по ДДС, доказва получаването на стоката-предмет на доставката, както и последиците от нередовно водените търговски книги съгласно чл.55, ал.2 ТЗ. Навежда доводи за наличие на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените правни въпроси, позовавайки се на цитираните в жалбата решения по т.дело № 454/2008 год. и по т.дело № 593/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на решение по т.дело № 87/2009 год. на ВКС ТК, ІІ т.о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, представляващи частично неизплатена цена на закупена стока по фактура № 14201/28.10.2010 год., както и мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на захар. Независимо, че подписът в графата „получател” на издадената фактура не е положен от управителя на ответното дружество, анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, съдът е приел за доказан фактът на получаването на процесната стока – 75 000 кг захар, позовавайки се на двустранно оформените три броя приемно-предавателни протоколи към процесната фактура, подписани от управителя на купувача Л. М.. Съгласно неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, процесната данъчна фактура е надлежно осчетоводена от ответника, включена е в дневниците за покупки и справките-декларации по ДДС, като има извършени и частични плащания общо за сумата 70 500 лева. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че купувачът дължи неизплатения остатък от цената на закупената стока по процесната фактура.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика на ВКС по въпроса, че договорът за продажба на стоки е консенсуален. Писмената форма има само доказателствено значение и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В тази връзка фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договора, когато съдържа необходимите елементи, квалифициращи договор за продажба – страни, вид на закупената стока, количество, цена, подписи на продавач и купувач. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.дело № 206/2012 год. на ВКС, ТК, І т.о.; по т.дело № 882/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и цитираните от самия касатор в жалбата му решения по т.дело № 454/2008 год. и по т.дело № 454/2008 год. и по т.дело № 87/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до спорния въпрос дали купувачът е получил стоката по издадената фактура, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело. Суверенно право на решаващия съд при преценка на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до извода, че ответникът купувач е получил фактурираната стока, поради което дължи неизплатения остатък от цената. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка цитираните в касационната жалба решения на ВКС по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво решаване на поставения материалноправен въпрос.
Отговорът на поставения въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решенията по т.дело № 260/2010 год. на ТК-І т.о.; по т.дело № 264/2010 год. на ТК-І т.о.; по т.дело № 454/2008 год. на ТК-І т.о.; по т.дело № 593/2009 год. на ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд по настоящото дело се е съобразил с цитираната съдебна практика и след като е извършил такава преценка е достигнал до извода, че купувачът е получил стоката по процесната фактура. Както вече беше посочено тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост на обжалваното решение и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 322/03.07.2012 год., постановено по в.гр.дело № 505/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: