3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
София, 16.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 773/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Н. И. – от[населено място] срещу Решение № 194 от 16.ІV.2010 г. по гр.д. № 3213/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 722 от 14.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 1173/ 2008 г. на СГС, с което по иска на В. Н. Г., Р. Д. Р., Д. П. П. и Н. М. К. – всички от[населено място] срещу М. Н. И. – от[населено място] по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, е признато за установено, че ответникът е действал недобро – съвестно при заявяване пред Патентното ведомство на Р. със заявка вх.№ 80264/20.VІІ.2005 г. регистрация на комбинирана търговска марка ”Стрингс” (Strings), за класове 35 и 41, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по разрешените от съда правни въпроси: какво е вложено в понятието “недобросъвестност” по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, и по какви критерии може да бъде установена недобросъвестността. Жалбоподателят излага, че по тези въпроси липсва легална дефиниция, както и обобщена съдебна практика, а посочената разпоредба е неясна и се налага да бъде тълкувана, като формулирането на обща дефиниция на понятието ”недобросъвест – ност при регистрация на търговска марка”, ще е от значение да развитие на правото и ще се преодолеят затрудненията и неяснотите при прилагане на нормата.
Ответниците по касационната жалба В. Н. Г., Р. Д. Р., Д. П. П. и Н. М. К. – всички от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че не са налице условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, излагат и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен установителен иск по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, и затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд: за съдържанието на понятието ”недобросъвестност” по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, и по какви критерии може да бъде установена недобросъвестност при подаване на заявка за регистрация на търговска марка, като основание за заличаване на вече регистрирана търговска марка, са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
Неоснователно е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по изложените материалноправни въпроси, като само липсата на легална законова дефиниция на понятието ”недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговска марка, не дава основание да се приеме, че само затова разпоредбата е неясна или че прилагането й създава затруднения.
По изложените материалноправни въпроси е създадена съдебна практика – както при действието на ГПК (отм.): Р.№ 140/29. V.2007 г. по т.д. № 920/2006 г., Р.№1084/25.ІІ.2005 г. по т.д.№ 225/ 2004 г., Р.№560/1.VІ.2007 г. по т.д.№219/2007 г., така и практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК, която се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: Р.№41/27.V.2010 г. по т.д.№ 571/2009 г., а също така и Опр. № 200/17.ІІІ.2010 г. по т.д.№883/2009 г., .Опр.№404/2.VІ. 2009 г. по т.д.№ 349/2009 г., Опр.№470/2008 г., всички на ВКС. Тази практика е в смисъл, че “недобросъвестността” е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, с оглед тази конкретна преценка прави извода си налице ли е недобросъвестност в поведението на ответника при заявена за регистрация търговска марка, с което засяга интересите на ищеца или липсва недобросъвестно поведение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 194 от 16.ІV.2010 г. по гр.д. № 3213/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Н. И. – от[населено място] да плати на В. Н. Г., Р. Д. Р., Д. П. П. и Н. М. К. – всички от[населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: