4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 794/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. Х. – от [населено място] срещу Решение № 159 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 1362/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №477 от 11.10.2011 г. по т.д.№ 252/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу Н. Г. Х. – от [населено място] по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 10 472.57 евро по Запис на заповед от 22.05.2008 г., ведно с разноски по ч.гр.д.№ 11783/2010 г. на ПРС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на касационни основания сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: нищожен ли е запис на заповед в случай, че ищецът не е доказал каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед – Р.№174/12.04.2012 г. по д.№ 4318/2004 г. на ТК, и Р.№ 390/24.04. 2008 г. по т.д.№ 25/2008 г. на ТК. Счита, че и двете съдебни инстанции приемат, че е налице каузална сделка, а становището на ищеца по делото е, че липсва каузална сделка. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в обжалваната сега част е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 422 ГПК за сумата 10 472.50 евро, е приел, че издаденият Запис на заповед от 22.05.2008 г. обезпечава изпълнението на задълженията на ответника по каузалното правоотношение – Договор за лизинг на лек автомобил от 21.05.2008 г., по който ответникът дължи лизингови вноски, съгласно погасителен план, приложен към договора, предоговорени със Споразумение от 30.06.2009 г. и нов погасителен план, частично изплатени и останали неиздължени 10 472.50 евро – вземане, което ищецът има към ответника, обезпечено със записа на заповед, което не е погасено.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/ 2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
Доколкото жалбоподателят е посочил материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, което той обосновава със съображения за неправилност на решението, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за вземане, основано на нищожен запис на заповед поради признанието на ищеца, че липсва каузално отношение, стоящо зад записа на заповед, въпросът не е решен в противоречие със съдебната практиката. Тази практика е в смисъл, че абстрактният характер на записа на заповед, като едностранна правна сделка, не следва да се абсолютизира и когато в производството по чл. 422 ГПК страните не спорят или е доказано, че записът на заповед, изпълнил функциите на документ по чл. 417 т. 9 ГПК, е издаден по повод на каузални правоотношения, въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалното правоотношение произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка препятства възникването както на пряко свърза – ните с нея права и задължения, така и на поетите със записа на заповед права и задължения. Погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение има за последица погасяване и на поетото с обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в записа на заповед. В този смисъл са постановените решения по реда на чл. 290 ГПК от ВКС и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№149/05.11.2010 г. по т.д.№49/ 2010 г. на І т.о., Р.№108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т.о., Р.№102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/ 2010 г. на ІІ т.о., Р.№ 105/03.07. 2012 г. по т.д.№564/2011 г. на ІІ т.о.
В съответствие с тази съдебна практика е решен от въззивния съд релевантния за делото правен въпрос. Доводът на жалбоподателя, че е нищожен записът на заповед, тъй като и двете съдебни инстан – ции са приели сключена установена каузална сделка, въпреки твърдението на ищеца, че липсва каузална сделка, във връзка с която е издаден записа на заповед, съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 159 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 1362/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: